В делтата на Венера

произходът на света
е картина на густав курбе
от 1866
според уикипедия
моделът се казва
Жо Ифернан
по това време тя е била любовница на Джеймс Уислър
Курбе и Уислър са били приятели, но
след появата на тази картина
странно защо
се скарват

уислър я вижда по друг начин

поръчката за картината идва от халил бей
турски дипломат, наскоро пристигнал в париж
сент бьов го запознава с курбе
халил бей притежава богата колекция от еротични картини
между които
турска баня на жан огюст доминик енгр
струва ми се съвсем в реда на нещата

тази книга не ми беше известна
хенри милър е писал толкова много
и си е спомнял париж толкова пъти
в толкова различни книги
че вероятно от писалището му в калифорния
все още извират ръкописи
непубликуван ръкопис от Бренда Винъс
е забавна шега

venus тоест венера
свързвам с делтата на венера
сборник еротични разкази на анаис нин
може би най-важният човек в живота на хенри милър
не намерих корицата на български
никой не си е направил труда да я снима
но намерих
този линк
линк
едно момиче се разделя с библиотеката си
не мога да си го представя
една от книгите за продан е
делтата на венера

момичето, което е позирало за снимката
се притеснявало много
но не за произхода на света

This is the way the world ends
This is the way the world ends
This is the way the world ends
Not with a bang but a whimper.

КИНО - Песня без слов

Плакати: Той

КИНО - Печаль

Screenatorium - Sweet winter melody

Силно ми напомнят Archive в най-нежните им моменти

Завръщането на майстора

извадих албумите на марк шагал,
които съм събирал през последните години
един от тях се нарича завръщането на майстора
издаден е по повод първото посещение на шагал в москва
от петдесет години

спомних си ретроспективната му изложба
в кунстфорума във виена преди повече от три години
тя покриваше точно периода до 1923
шагал разбира, че не може да продължи да бъде в русия
и че с малевич изобщо не може да се работи
нека раволюцията продължи без него

той е прекрачвал граници
без колебание винаги когато се е налагало
отивал и се е връщал там, където никой не е бил

вярвам, че шагал е бил щастлив
въпреки всичко
или поне ми се иска да вярвам

животът му е бил дълъг и пълен със събития срещи и смисъл
не можеш да искаш повече от това

това са две от любимите ми негови творби
автопортрет с муза (Вдъхновението)
и Бела с бяла яка





не намерих по-добри от тези из интернет
и всъщност всеки опит да се покаже чудовищната игра на цветове
пространство и време
в автопортрета
е перверзия.

трябва да се види в реални размери
от метър
три,
пет
десет.

това са две от малкото картини, които всъщност
бих искал да притежавам
някога
м една синьо-бяла стая.

A place to bury strangers

a place to bury strangers - missing you