получава ли всеки каквото заслужава

1

преди дванайсет дни
на моя рожден ден
бях в цюрих
прекарах няколко часа във влак
и няколко часа във вървене пеша
за да се изкатеря по един хълм



ако голгота означава череп
то този хълм имаше оредели коси и гори върху себе си
и за да стигна до него направих пътешествие
което
почти заслужава роман
почти с размерите на одисей
почти ще го получи този роман
хаха

2

след това за една седмица в стокхолм
на много специални места
на едно от които видях този череп
който прилича на разглобена пишеща машина


3

днес
последният ден от годината
и от десетилетието
един човек има рожден ден
казва се себастиан найт
и става на 110 години
роден е на 31 декември 1899



излезе последният роман на набоков
близък приятел на с. найт
оригиналът на лаура

втората книга е двуезично издание
с преводи на набоков
от ломоносов
до булат окуджава
и меко казано представлява огромен интерес за мен



себастиан найт
не е единственият роден днес
1899
1989
2009
в последния ден на годината
животът на свършва
тъкмо напротив
себастиан
владимир
другарю вишнев

библиотеката в пламъци

седя в библиотеката и се побърквам от белия шум
хвърлям дълъг поглед
мъж се прозява
друг си бърка в носа
двама гърци се свалят вече трети ден
не мога да ги понасям
не езика им, който не разбирам
и който ми прилича на тракане на паници
а тях. трети ден
след малко ще дойде третият грък
който е най-досаден
челюстта му е кривната на една страна
развита може би от прекалено бърборене
прилича на жерар депардио
и се чудя на това изкривяване
от прекалено говорене на френски ли се е получило
или просто са го били някъде
хвърлям още един от онези дълги погледи
библиотеката в която съм
една микросистема от скърцащи мозъци
какво толкова синтезират тези хора
надвесени
над сборници със съдебни решения
една жена ме поглежда
виждам го с периферното зрение
може би се чуди как така успях да се полея
седем пъти с шишето вода, което си взех
не знам, рядко ми се случва
ох, задавих се
момче и момиче се целуват шумно по бузите
когато се срещат повече хора се чува канонада от мляскане
шумно
те го намират за
мило
аз не

предпочитам го тихо

всичко

и какво ще стане ако подпаля
библиотеката в която съм бил
бележките, които съм имал
познанствата, които съм нямал
нищо. нали вече съм го правил.

яйцето или кокошката

Там е така

В тази странна страна

Както пише станислав стратиев

Навсякъде другаде като стреляш по някой – той умира

Тук като стреляш по някой – умира алеко константинов

Странна страна, в която още от освобождението

Което всъщност е мечта за 1/1000 от хилядите маса народ

Поетите правят политика,

умират на балкана

Който не ходи в балкана, става министър на просвещението

Който не става министър на просвещението, го раняват в

Първата световна и едва му закърпват неспокойната глава

За да си събере мислите и да протестира срещу закона за защита на държавата

Същия този пише писма до председателя на народното събрание – борис вазов

Брат на бившия министър на просвещението, понастоящем покойник – иван вазов

А..к. а. Народен поет

На студента му намират черепа с изкуствено око край някакви казарми в илиенци

Ако някой път ви се случи да минете с автобус край ндк в посока към центъра

Да кажем автобус 72

Погледнете жълтата сграда вдясно ако още я има

Там са разстреляли вапцаров и владимир заимов

После пък на константин павлов му забранили да публикува двайсет години

И му направили живота в черно

А пък виктор пасков стана културен съветник или нещо подобно в берн

И вторият том от германия мръсна приказка се развива в швейцария

Странна страна

В която поетите и писателите изземат функциите на политиците

А пък наскоро един депутат спечели най-ценната в материално отношение

Награда за поезия

Sic!



Не знам
Може би илко димитров
Наистина пише добра поезия
но на мен ми звучи цинично.
kакво общо има добрата поезия с политиката?
че в българия поетите се занимават с политика а политиците, които също се оказват поети, получават награди.
българската поезия има много силни неща, но нес а толкова много
колкото на някои им се иска
а за политиката в българия поне има само едно мнение
ça me fait chier


Сещам се за 3 стиха от едно стихотворение:


стендал пише в червено и черно

че политиката разваля добрия роман

както пистолетен изстрел убива концерт



с куршум да почна и да свърша

тази книга няма да се появи на български

1000 страници
72 разказа
от хулио кортасар
тенеси уилямс
едит уортън
адолфо биой касарес
киплинг
рей бредбъри
макс биърбом
саки
греъм грийн
дикенс
франсис кинг
едгар алан по
жан кокто
борхес
джуничиро танидзаки
калвино
стивънсън
лорънс
набоков
силвина окампо
акутагава
синтия озик
кафка
орасио кирога
хотърн
и още два пъти по толкова

книгата не е издадена във франция, защото авторските права са неимоверно скъпи
можете да си представите дали някой има желание и пари да я издаде тук
при условие, че на български има само история на четенето.
много е селективно издателското дело
ако имах време и знаех, че ще бъде издадена
бих превел излязлата преди два месеца книга с интервюта
Ca & 25 centimes
за сериозните му текстове не мисля, че съм подготвен
и би ми отнело много повече време.

езиците на болката

Списък на нещата, които да избягваме, когато пишем

откъс от книгата Пинокио & Робинзон
Алберто Мангел

Неща, които се избягват в литературата
- Психологическите особености и парадоксите : убийства, извършени с наслада, самоубийства, извършени с удоволствие.
- Необичайната интерпретация на някои текстове и персонажи : женомразието на Дон Жуан и други.
- Двойките главни герои, които са твърде различни : Дон Кихот и Санчо, Шерлок Холмс и Уотсън.
- Двойките еднакви персонажи като Бувар и Пекюше. Когато авторът измисля черта от характера на единия, трябва да измисли такава и за другия.
- Персонажите, описани чрез чудатостите им, като при Дикенс.
- Всичко ново или учудващо. Културният читател не обича много да бъде изненадван.
- Безплодните игри с времето и пространството : Фокнър, Борхес.
- Откритието, че истинският герой на романа е прерията, джунглата, морето, дъждът, мрежата за ловене на риба.
- Поемите, ситуациите, персонажите, с които читателят – Боже опази – може да се идентифицира.
- Изразите, които могат да се превърнат в поговорки или цитати; те са несъвместими с целостта на текста.
- Персонажите, които рискуват да се превърнат в митове.
- Странните изброявания.
- Богатият речник. Синонимите. Точните думи. Всичко, което се стреми към яснота.
- Описанията, които изграждат картини, вселените, претъпкани с физически детайли, като при Фокнър.
- Задните планове, околната среда, атмосферата. Тропическата жега, опиянението, гласът от радиото, изразите, повтарящи се периодично, като рефрен.
- Книгите, които започват или завършват с метеорологични детайли. Прочувствените софизми : „Задава се вятър! Трябва да опитаме да оживеем!”
- Всички метафори, най-вече визуалните. Също и метафорите, заети от земеделието, корабоплаването, финансите. Като при Пруст.
- Антропоморфизмът.
- Книгите, които се изграждат върху други книги. Одисей и Одисея.
- Книгите, които се стремят да бъдат менюта, албуми със снимки, маршрути, концерти. Всичко, което може да провокира картина. Всичко, което може да провокира филм.
- Това, което е извън сюжета : домашни сцени в полицейски роман. Драматични сцени във философски диалог.
- Очакваните неща. Патосът и еротичните сцени в любовен роман. Загадките и престъпленията в полицейския роман. Призраците във фантастичните разкази.
- Суетата, скромността, педерастията, липсата на такава, самоубийството.
В края на този списък достигаме, разбира се, до липсата на каквато и да било литература.

микроклимати

бих бил добър юрист
ако моите закони бяха по малко важни
от онези в лекс.бг
ако поне малко си направех труда да се внедря
в най-долната и абсурдна систем на света
съдебната майко
още българската

имам много добра представа за това кое е добро и кое лошо
и мога да повторя едно и също нещо два пъти
пред двама различни човека
знам и какво има между доброто и лошо
труден микроклимат

това си мисля докато влизам
в сградата на басейна
строга последователност от действия
които неминуемо ще доведат до
душ
топъл за щастие
и после до басейн
от едната страна един метър
от другата четири
в средата и в двата края
хора
мъжът, който е толкова космат
че не виждам раменете му
има пагони от косми
дебели жени
кльощави мъже
има от всичко
но не това не е ноевият ковчег
нито първичният океан
миклоклиматът е влажен
почти мокър
докато плувам
си спомням предговора на вонегът
за сборника му с разкази
добре дошли в маймунарника
"

Писател съм от 1949 година. Учил съм се сам. Нямам теории за писането, които да помогнат на другите. Когато пиша, чисто и просто ставам това, което изглежда трябва да стана. Висок съм метър осемдесет и осем, тежа близо сто килограма и движенията ми са много лошо координирани — освен, когато плувам. Всичкото това взето назаем месо пише.

Във водата съм красив.

мда
някои фрази просто не можеш да си ги избиеш от главата
не си спомням нищо
казано от критик
в момента слушам запис на едно предаване
там един критик с мазно гласче
говори глупости
не че е глупав
изобщо не е
просто е твърде мазен
а това е долно
защото дори не става дума за пари
бих му шибнал два шамара
но по-нататък
ръката ми ще се плъзне по бузата му
и пак ще му се размине
както винаги

за четенето

често
разхождайки се в книжарници на различни места
в различни страни
сдори в българия,
но за нея не се притеснявам,
срещам една книга
която се казва
1001 books you
must read before you die
забележителна глупост поради много причини
няма такова нещо като задължителна книга
задължителна за кого?
за някаква прослойка, някаква класа социална група?
не - под you трябва да се разбира всички

за мен е почти еднакво обидно като човешко същество
някой да цензурира книги или да ги гори
или да ми казва, че някои книги трябва да се прочетат задължително
няма задължителни книги
има книги, които няма да е зле да се прочетат но ако абсолютизирам
предпочитам да кажа, че едно нещо не е задължително отколкото да кажа, че е
защото не ми е ясно какво означава да прочетеш
да прелистиш страниците,
да произнесеш думите
или да вникнеш зад и да се оставеш да бъдеш отвлечен
/при някои читатели изкуството да се оставят да бъдат отвлечени е доведено да съвършество/
и защо най-вече 1001?
защото 100 са малко? 500 е посредствено число
или заради хиляда и една нощи
това ми напомня на историята за мимар синан,
най-известният архитект на джамии
който направил 1000 прозорци на синята джамия
но султанът заповядал да зазидат един, за да станат 999
защото звучи по-величествено от хиляда
но хайде да не засягам чувствителната тема с джамиите и минаретата
интересува ме просто кой си позволява да ми казва колко книги да имам
или да прочета
и най-вече - кои и защо точно тях?

тази книга ми напомня още на един човек, който ме беше помолил да му направя
списък с петдесетина-сто книги, които да прочете
автори от 20 век
направих го
човекът си ги купи
не мисля, че книгите са го променили ни най-малко
физическото преместване на погледа от горния ляв край на страницата
до долния десен
не означава
гарантирана епифания
все едно да го снимам с и без книга


2

виждал съм хора, които стриктно са изпълнили списъка
и са изчели книги една след друга както са подредени
и главата им е самотно и празно местенце
казвам го не защото съм бъркал вътре
още когато погледна в устата им ми става ясно

котката ми, която спеше върху книгите ми
не поумня драстично от това
тя винаги е била умна

3

пишещите хора са посланици
на страна, която променя границите
географското си положение
климатичните условия
населението си
всеки ден
четящите хора
са някаква част от нейното население
не е лесно да се занимаваш с това
но всеки трябва да прави това, което умее най-добре
в този смисъл
някои е по-добре да не правят нищо