І
последният важен човек
който исках да видя в страсбург беше
цветан тодоров
той трябваше да дойде да поговори за новата си книга
с есета la signature humaine
човешкият знак, следа, отпечатък и т.н.
пред книжарницата нямаше тълпи както предния ден
когато опашката за автографи от фредерик бегбеде
достигна до една трамвайна спирка
и отвъд
тодоров говори за жермен тийон
реймон арон
и още много неща
спасяването на българските евреи
като отбеляза че спасяването не е акт
който характеризира еднозначно българите като особено
хуманни, организирани или бог знае какво
а просто като добро стечение на обстоятелствата
верига от действия като провалът на едно от тях
би довел до пълен провал на всичко
ако не бе имало протести
петиции от граждани
намеса на църквата
намеса на група депутати и то не от опозицията
а от управляващите
ако не е имало подкрепата на цар борис трети
българия нямаше да може да се похвали с това в момента
всъщност българия не е единствена
дания успява да стори същото
есетата са писани след 1983
годината на окончателния му отказ да
се интересува от формалисти и литературна теория
и да се насочи към
история на идеите и хуманитаристика
разказа за себе си
че винаги се е считал за хамелеон
че е нагаждал поведението си спрямо очакването на човека отсреща
но че постепенно е разбрал, че не може да угоди на всички
че някои неща може ид а не се харесат някому но това си е проблем на този някого
срещата беше интересна и исках да остана последен накрая
за да поговоря с него
но малко преди края на подписването на книгите
той стана и се облече за миг
изчезна за част от секундата
това бързо човече с голяма бяла коса
стана ми тъжно
че точно този път аз съм човекът, на който не може да угоди
едно момиче ми каза, че бързал за влака за берлин
и че след две седмици ще бъде в париж
е, ето ме в париж
но като че ли нямама голямо желание да го виждам
нямам какво да му кажа
не съм като онзи човек който ще видите на снимката
който прилича на хънтър томпсън
нямам кой знае какво да му кажа
имам си книгата с есетата и още достатъчно книги
на срещи с важни хора никога не вдигам ръка да ги питам
въпроси
впрочем повечето които чувам също са глупости
но хората искат по някакъв начин да покажат, че са заинтересувани
няма лошо
просто съм от една и съща страна на барикадата
вместо да задавам въпроси за нечии книги
предпочитам да ги прочета
и после да напиша моите
в крайна сметка добрата литература според мен
единствената, която си струва
е тази
в която авторът върви заднешком
като пипи дългото чорапче на улицата
тя се оглежда за всичко, което е било преди нея
или за полиция
/онзи ден ме хмм задържаха трима полицаи в метрото
защото се опитах да прескоча
малшанс/
когато добрата литература от улицата влезе в някоя сграда
тя постъпва като жорж перек
в животът. начин на употреба.
първо гледа стълбището
после етажите
накрая се настанява на покрива
като карлсон
но зад някой комин
ние обичаме това
да се крием
като стареца от анимацията Up
която опитах да гледам тия дни, но не ми хареса
той се скри в дома си,
дръпна завесите
и надникна да види какво става с човека, който беше ударил малко преди това
това искаме през цялото време
да се сравняваме с другите
да не започваме да живеем съвсем сами
за да не губим мярката
ІІ
в деня след цветан тодоров
и аз се озовах на гарата
но в посока обратна на берлин
в града на грозното чудовище
пред което дори хитлер се е снимал
и когато казвам, че париж е голям скелет в който всеки се опитва да
си намери нишата
имам предвид че всичко което го е имало в този град
през 19 век
в началото на 20
/когато пикасо идва и всички останали
модиляни и майка му
после шагал с втората върна през 1910-11
това са годините на експериментите
които сега умират в музеи
и по колекции
и по евтини албуми с репродукции
после идва джойс
хемингуей
хенри милър!!!
дори жорж папазов
и паскин
и т.н. и т.н.
и така до 1940
когато франция пада за три седмици
а хитлер се снима пред айфеловата кула
и изравя вагона на маршал фош, в който германия е подписала
капитулацията първата световна
е франция подписва своята капитулация в същия вагон
който избягал - избягал
който е решил да остане и да резистира - ами останал е
само бенямин като е бъзлив чичко решил да се самоубие
на брега на франция
преди да избяга в португалия и да хване кораб за сащ
както са направили всички умни хора преди него
оня ден видях огромната му книга за парижките пасажи
помислих си за хората, които биха й се зарадвали
в софия
но не мога да я купя, невъзможно е
нито да я открадна,/
и след тази огромна скоба
- париж не е същото място
вървя по улиците или гледам тъпи и кухи погледи в метрото
не, това просто не е париж
сещам се за късометражния филм на братя коен
от Paris, Je t`aime
където един младеж пребива стив бушеми в метрото
който играе невинен турист
само защото бушеми е погледнал неволно приятелката на тъпака
тук по правило хората не се гледат в очите
и не употребяваш думата негър
въпреки че чернокож ми звучи все толкова обидно
както и да е
та когато тъпакът пребива бушеми и изсипва туристическата му торбичка
на главата
оттам изпадат стотици картички с мона лиза
ами това е
положението
дюнери, лувър
кула
латински квартали
където се говори на долно арго
триумфални арки
скъпи марки
риволи
тиволи
протести
патисри
биланжри
шоколатри
плочи
тук е срал хемингуей
тук е живял фицджералд
гертруд стайн
анаис нин
тук е ебал пикасо
толкова много история, която е просто факт
нещо като отиваш до едно място
и не можеш да преживееш нищо
само имена
кънтящи на кухо
акордеони в метрото
виещи животът в розово на едит пиаф
драйфа ми се от това
от този гигантски скелет
в който не виждам как ще успея да си намеря мястото
защото искам да гледам като карлсон
отгоре
зад комина
ІІІ
сякаш живея в ада на кубистите
квадратни краставици
триъгълни кули
четвъртити задници
плоски глави
курвите от клиши и пигал са изчезнали
формите им са твърде обли
поради което неблагопристойни
за този свят
последният останал екземпляр, който видях зад една витрина
беше прекрасен
искам да цитирам елиът
той ги разбира тези неща
за крясъка и за свършека на света
но светът не е свършил
и ако е - той свършва бавно
крясъкът се увеличава
и нотр дам, осветен от фотосветкавици
и невинните изражения на китайците
не мога да свикна с тях
изглеждат ми инфантилни
цветан тодоров каза, че през целия си живот
е зависел от обществото
и че не намира в това нищо лошо
каза, че се чувства горд за това, че зависи от другите
и се надява и те да зависят поне малко от него
не знам
може би и той е поредния тръгнал да се занимава с неща
много по - големи от него и да решава проблеми
които не може да реши
но поне тезите му са достатъчно миролюбиви и не ме дразни
колкото всички останали "експерти"
не разбирам от бодрияр
но доколкото помня той беише казал че
апокалипсисът е преминал край нас
ние просто не сме го забелязали
какво щастие
ще живеем вечно
