ali farka touré - savane

J’ai quitté mon pays et ma Louisiane
Mais dans d’autres pays, adieu Savane
J’ai trouvé le métro n’est pas un petit boulot
Mais je suis, je suis un nègre
J’ai quitté un ami et ma Lousiane
Mais dans d’autres pays, adieu Savane.
Au lieu de nous donner non seulement des bombes
Donnez nous des moto-pompes, pour qu’on puisse quand meme subvenir à nos besoins naturels
Pour trouver la vie et le savoir et la sagesse.

напуснах страната ми и моята луизана
но в други страни, сбогом савана
открих, че метрото не е дребна работа
но аз съм, аз съм негър
напуснах приятел и моята луизиана
но  в други страни, сбогом савана.
вместо да ни давате бомби
дайте ни помпи, за да можем сами да осигуряваме естествените ни нужди
да открием живота, знанието и мъдростта

underworld

so i went to the pantheon
to withdraw my application from the faculty
knocked at the door and entered
the ugly man in front of me smiled
i smiled too
i came to withdraw my application, i said
he smiled again

then
went to the Luxembourg Gardens
where i spent the whole afternoon
under the sun reading the spiral phrases of WG Sebald
you know, i'm reading this book since last september or maybe april?
i read until the fatigue and the sun vanquished over me
and i fell into a strange kind of dream where the
softly spoken voice in my head continued
the narrative
he was telling the tale of a person  with laryngeal tuberculosis
who in the end can't eat, drink or speak
and when i woke up my throat was sore as if it was me
who was ill and at the same time it was me
who was tellling the tale
the sun slowly descending

that was all i've ever wanted
not what i needed to feel
call it solitude or freedom
of absence of false obligations
what matters the most is the feeling
the sore throat  will be healed
the happy couples
passing through the afternoon
the conversations & the bees
you've felt that at least once
got rid of men & women
got no one on my island
only me (and some sort of dubious god
i've invented)
preparing the feast alone
writing invitations for the guests
murmuring the recipes
inventing the feast
waiting for your arrival.

drive here it is the man i love is blindness & waste

 

Pietro Citati sur Kafka

bien des années auparavant il avait dit qu'il "serait content de mourir" s'il ne devait pas trop souffrir. Mais ses souffrances furent atroces, et, peut-être  souhaitait-il encore vivre. Au matin du 3 juin, il demanda de la morphine, et dit à Robert Klopstock: "Vous me l'avez toujours promise, depuis maintenant quatre ans. Vous me torturez, vous m'avez toujours torturé. Je ne veux plus vous parler. C'est ainsi que je mourrai". On lui fit deux piqures. Apres la seconde, il dit: "Ne vous moquez pas de moi. Vous me donnez une antidote. Tuez moi, sans quoi c'est un assassinat". Lorsqu'on lui donna de la morphine, il en fut heureux. "C'est bien ainsi, mais encore, encore, elle ne fait pas d'effet." Il s'endormit lentement, se réveilla dans un état confus. Klopstock lui soutenait la tête, il le prit pour sa sœur Elli : "Ecarte-toi, Elli, pas si près, pas si près..." Puis, d'un geste brusque et inhabituel, il ordonna à l'infirmière de sortir; il arracha violemment  sa sonde, et la jeta au milieu de la pièce: "Assez de cette torture. Pourquoi la prolonger? " Lorsque Klopstock s'eloigna du lit pour nettoyer la seringue, Kafka lui dit: "Ne partez pas. - Non, je ne pars pas" - répondit Klopstock. D'une voix profonde, Kafka reprit: "Mais c'est moi qui m'en vais".  

три момичета, две момчета

русото момиче, което хлипа на спирка франклин рузвелт
дантелените й чорапи 
очакват разтварянето на зелените врати
ей сега ще се успокои
ще седнем един до друг
аз ще отворя аустерлиц без да ми се чете много.
тя ще затвори очи
пуска вечната музика
унася се
слизам

в кафето на gare du lyon
мъж търси изгубения си билет
не го намира

отварям аустерлиц
спирам да чета, когато момичето запява
аве мария
краката ми се подкосяват
аве мария в метрото
беше чудовищно силно
никой нито дума
пет минути мълчание
и метрото се плъзга без звук

момичето слиза
жената до мен отваря книга
и забива поглед в нея
сякаш иска от упор да изтръгне
цялата необходима информация

преди да изляза от метрото
мъж свири бах на флейта

не можеш да се изгубиш в метрото
но можеш, когато слушаш това
и над главата ти няма небе
само изкуствени светлини
и наоколо са хората със слушалки в ушите
глухи, защото искат да заглушат шумовете на света
за да слушат своята си непрестанна мантра
можеш да се почувстваш по-добре

.

спомням си, че веднъж пътувах с влак на дълго разстояние
когато се събудих, всички бяха заспали дълбоко
или кой знае
мъртви сервитьори разнасяха подноси
провирах се между седалките
за да видя кой кара мъртвия влак
все по-напред и по-напред
бутах се, навсякъде имаше заспали хора
изглеждаха като живи
двайсет вагона
може би повече
стигнах до локомотива
отворих вратичката
нямаше никой
не се изненадах.

Flâneur

добре. нека да дойде вечерта, за която си говориш
ще се плъзне в метрото, под прага на баровете
ще се промъкне в контрабас
можеш да танцуваш, ако искаш преди тайната вечеря
на която адам глътнал ябълката, открил интернет и умрял

лежах в л. градини, докато не затворят.
излязох и започнах да влизам във всяка книжарница, която ми се изпречи на пътя.
в compagnie попаднах на редки книги за борхес, които си отбелязах.
и на the emergence of  memory, интервюта със зебалд
после и те затвориха. отидох в шекспир & сварих някакъв пич, който свиреше на китара
после дойде друг и попяхме шлагери. до мен седеше момче, което беше или португалец
или грък.

гилиермо говори английски, защото превежда езра паунд и завършва литература тук
и носи тънки като паяжина очила.
говорихме си за пиер менар и преводите, за очарователните момичета

оказа се, че сме си говорили четири часа.
според гилиермо приличам на един луд затворник от шътър айлънд
или на един от watchmen благодарих му за
очарователните образи.

когато си тръгвах, не забравих да си взема 
изследване на историята на арнълд тойнби
червен дебел том на оксфорд юнивърсити прес от 1947
една от книгите, които винаги могат да ти стоят до главата
вече четири месеца чета аустерлиц и пътувам. 

преди да изляза от метрото ид а го оставя да си пътува
към бастилията, той ме потупа и каза
не те виждам така както искаш да ме убедиш
ти с това право
казах му "знам".
беше чаровно. 

понякога не знаеш на кого даваш надежда
и кой ти дава на теб.

прошка. пуканки. пушач.

пред notre dame des champs - плакат за деня на прошката
на прага разсипани пуканки
минава голямо семейство цигани. един ми иска цигари. нямам.
той отива пред църквата, пада на колене и започва да се моли.

finding it so hard

умората  
безкрайните тунели на метрото
катакомби за живите
следобедното слънце над ке д'орсе
книжарниците на рю де-з-екол
небето без нито една звезда
когато се будя нощем и гледам
липсата на усет и усещане за поезия
драсканиците тук
не водят до нищо.

 най-важната жива трип-хоп група изобщо.

Проект за конституционно изменение на държавното устройство на Шоколандия

сякаш е безкрайна тази неделя

всяка неделя си казвам, още една неделя, моля

и никога не ми я носят

казвам "дайте ми още една неделя, моля"

онези в хладилника свършиха

може и притоплена

в понеделник винаги носят една, точно като не ти трябва

но я сервират чак след събота

никакво възпитание

имам теория за срядата

тя трябва също да е почивна, така ще има баланс

и ето как ще изглежда седмицата:

Проект за седмица (предстои одобрение)

понеделник следобед

вторник сутрин

сряда

малка събота

четвъртък следобед

петък вечер

велика събота

неделя

неделя

неделя

КРАЙ НА ПРОЕКТА

не знам към кого трябва да се обърнем

със сигурност не към някой седмичник

те работят по старата система

сигурно има някоя мждународна организация

която поддържа дните от седмицата

и организира конференции между понеделник и неделя

и отговаря за календарите

пази еталоните, мерките и моделите в париж

при останалите мерни единици

съветът за сигурност се състои от петте дни без уикендите

уикендите са в общото събрание

генералният секретар е 29 февруари, много рядко идва и има епизодична функция

затова се облича само в сребро

живее в чукотка, затова докато дойде до лондон то му минало времето

и заради това всички трябва да понасяме последиците

напоследък са занемарили работата

има нужда от модернизация

сключване на рамкова конвенция за каледарите, димните ваканции и слънцестоенето

да не се бъркат със зимни ваканции!

димните ваканции са между 8 януари и 21 март

различават се през годината димни

омлетни

трюфелни

заговезни, когато децата връзват трюфели за корниза

има още велика чийзкейковица

постене с лимонови пайове за изчистване на организма от череши

и се опитват да ги ловят със затворени очи нали

(препоръчително е да бъде one kid at a time)

Ден на машиниста, в който всеки е длъжен да се качи на влак какъвто му се падне

и за един ден да отиде някъде, че и да успее да се върне

Ще заменим изцяло истинските яйца с шоколадови

в момента текат преговори с кокошките на киндер( изключително напрегнати) направо се топят

всъщност текат от пет години но по този въпрос са се закучили нещата

даже са се закокошили

не искат да отстъпят делегатите, защото са на издръжка на фабриката на уили уонка

и там нали правят от пиле мляко

работата няма да приключи скоро

уили уонка е министър в сянка

в много дебела сянка заради очилата

джони деп каза, че само да направим дизайна на паспортите

и веднага подава за почетно гражданство

той ще е консул в уондърленд, защото на заека не може да се разчита

много пие...чай. просто прекалява

на нищо, което носи постоянно ръкавици не може да се разчита, дори на глен гулд

изчезва точно когато най-много искаш да е наблизо

само се изсулва

говори се, че е замесен в трафик на чай през албиония

и снабдява гъсениците с опиум

направо с опосуми, но това е от гъбите

веднъж да изтрезнее и ще стане годен за ползване свеж като чайник

ще има и коледен заек от лапландия, но не може целогодишно да се ползва

а и този е сноб

прахосва часовници и ги претопява

ще го боядисваме червен, ако не се вписва

ще си направим пача от заешки уши

въпросът е принципен, както би казала кралицата на сърцата

 принуда в рамките на закона

даже си има подкупен съд - фламинго - стикове

и на затворниците им дават толкова малко да ядат

че се смаляват и затворите се смаляват с тях

доктор дулитъл и гъливер се смесват в едно

резултатът е доктор гълитъл или дуливер

но нямат върху кого да екпериментират, защото там всички са много своенравни

а повечето дори нямат глави

някои имат само усмивки

 няма да има кръстовища а само триумфални арки

от трюфели разбира се

сички държавни сгради ще са покрити с мрежи

срещу гълъби и туристи

и паметниците няма да излизат на снимките

и някои от хората също няма да излизат на снимките

всичко ще зависи от това какъв си

ще зависи от индивидуалните особености на фотоапаратите

няма да има автобуси, а дирижабли и въздушни потоци с въздушен трафик

ще се изучава стоп моушън анимация от първи до пети клас

и после ще има директен прием в университета

и да ти казват че ти липсват първите седем години ще е похвала!

което е съвсем нормално

и като станем на 35 автоматично ще се връщаме обратно колкото пъти си решим

бенджамин бътън ще е забранен за гледане над 36 години

освен ако не си с придружител на 12 г.

особено в началото и края

децата ще започват да четат на две години на ум, а после ще пишат на глас

всеки ще си носи джобен мнемограф

в който ще си записва разни неща

най-хубавите неща ще се публикуват в телепатичната мрежа

и няма да има репортери, защото всичко ще е обозримо

 ще има само журналисти по културата, които обаче ще работят на лек график

правителството ще е винаги временно

и на входа на министерски съвет вместо пропуск

ще си показват оставките

всяка седмица вместо парламентарен контрол

ще има импийчмънт

някой ще бъде уволняват и ще го пращат в корема на кита

да играе шах с боби  фишер

и да чете книги

и да слуша немска барокова музика ако и това не помага

шест месеца в наутилус на строг книжен режим

само детски романи

ако и това не помага - марш в центъра на земята

това всъщност е един добър наказателен кодекс

и без друго няма да има нужда от много наказания

наказателният кодекс ще е само от две три глави и няколко вогонски стихотворения

и един два разказа от съвременни български автори

срещи с тях в лайфстайл заведения е едно от най-тежките наказания

ще има авторитетно тълкуване в детските градини

по търговско право ще се преподава само

даване на пълномощно за купуване на дъвка

и пренасяне на съкровище с кораб

конституционният съд ще дава решенията в стихове

които почват така "ВИМЕТО НА НАРОДА онче бонче"

и избират подарък за всяка от страните

административен съд няма да има защото умпа лумпа нямат нужда от такива неща

нали цялата администрация ще е умпа лумпа

на пряко подчинение на омбудсмана джони деп

но той пие твърде много ром с шоколад

което ни връща към проблема с шоколада

работата е там, че шоколадовите кокошки

са по скъпи от ядрената енергия

защото могат да се ползват без изрично разрешение на международната агенция за кокоша енергия и за военни цели

стратегически четиримоторни бомбардировачи

 ще се принудим да търсим генно модифицирани кокошки

а никой не иска яйца със соев лецитин

масите ще се усъмнят

столовете също

те са по-лесно манипулируеми

някои са дори сгъваеми

мнението на масите трудно се заобикаля

особено на елипсовидните

обикновено заемат цялата стая

те броят ли се към коалиционните партньори?

остават само ъглите, които за нищо не се борят

е винаги са тъпи и не можеш да ги заплашиш с промиване на мозъци

че тогава ще има революция

и ще ни паднат главите

обаче това не може да стане, нали си е наше

и как така ще се обръща срещу нас

това е все едно да умреш наистинско в собствения си сън

MM & SM

внезапно връхлетял спомен

изведнъж си спомних как през май 2001 в двора на френската гимназия (link)
стефан вълдобрев правеше промоция на новия си албум
заедно с веселин веселинов-еко, стоян янкулов и иван лечев
написах един текст за песен в часа по литература непосредствено преди концерта
и го мушнах в ръката на вълдобрев. след това подскачах дълго.
след две-три години една съученичка ми каза, че в "егоист" пишело за мен.
стефан вълдобрев си носел онзи текст в джоба и си го четял. стана ми ужасно мило.

какво ще ни намажеш, историо

                                                                                                     

You're born alone & you die alone &

"'She won't get married because she's never been in love.' I think I wrote that to sell nylons."

"For a lot of people love isn't just a slogan."

"When you mean love you mean a big lightning bolt to the heart, where you can't eat and you can't work, and you just run off and get married and make babies. The reason you haven't felt it is because it doesn't exist. What you call love was invented by guys like me to sell nylons."

"Is that right?"

"Pretty sure about it. You're born alone and you die alone and this world just drops a bunch of rules on top of you to make you forget those facts, but I never forget. I'm living like there's no tomorrow, because there isn't one."

"I don't think I realized it until this moment, but it must be hard being a man, too."

Left turn on the run

жажда

вървях към инвалидите
когато видях гъстите облаци дим далеч след гран пале
подземният пакринг на хотел риц гореше
няколко часа по-късно пожарът бе угасен с бира в "ле фурми"
и с натежала от умора
походка
се прибрах.

 link

следващ проект

блог, който се състои от един постинг
който бива променян всеки ден
през по-голямата част от времето
и без това пишем един и същ текст

.

слънце / дъжд

ослепително събуждане. първото разтваряне на клепачите.
за пръв път от месеци слънцето се протяга 
до главата ми - стихотворенията на томас транстрьомер
и новата книга за wg sebald, която купих от помпиду,
в момента там има изложба за него.

закусих корнфлейкс и се облякох.
направих си сандвич и излязох.
мостът алма беше облян в светлина и пресякох като мижах с очи.
кулата светеше като излъскана. 

в неделя едва се бях добрал до помпиду, дъждът се бе появил внезапно
експозицията за зебалд бе в съседство на изложбата за вентрилоквистите.
беше толкова sebaldian. 
дълго се взирах в ръкописните страници на професор зебалд,
почерк, определено лишен красота.
сбит гъст вискозен като дървесен сок 
поток от думи, написани на един дъх и само понякога
- оставени празни места за снимки, прихванати с кламери или
боднати с карфици.
за разлика от черно белите снимки в книгите му
тук, под стъклото, можеха да се видят оригиналите и първите страници
на "емигрантите", както и редактирани екземпляри от лекциите му за
естествената история на унищожението.
слушах един мъж  да обсъжда творчеството му
в главата ми трескаво изплуваха картини
спомени, фантазии, изречения,
беше див танц на въображението
после точно преди тръгване погледнах една негова снимка
и видях същия този поглед
който познавам толкова добре
същите очи
същия цвят на лицето
дори същите мустаци
и си помислих
слава богу, че не нищо не изчезва
татко.

 

2. 

днес 

изложба на матис 

отново в помпиду 

матис е бил добър 

можел ги е нещата с цветовете 

има една картина 

казва се la blouse roumaine 

в началото се е казвала la blouse paysanne 

никой не може да каже кога името е било променено.

 

какво харесвам

високи момичета с дълги коси,  

солидни библиотечни рафтове,

пътувания с влак
плодове,

нощни лампи,

лимонов сладолед 

прецизност 

W.G. Sebald

енциклопедии,

париж

хенри милър,

добронамереност

разходки в паркове,

книги за живота на насекоми,

швеция

спонтанно чувство за правилност и подреденост,

минималистични композиции за пиано,

тарковски

арво перт

спокойствие

гари  

орсън уелс

виена  

хорхе луис борхес,

женева,

съвпадения

кафка,

съвпадения,

пол остър,

съвпадения

буковски, 

книжарници,

тим бъртън,

котки
стиймпънк,

бъроуз,

шляене в софия

шерлок холмс,

джаз,

книги по обща история на света,

т. с. елиът,

филми ноар,

stop motion анимация,

виктор цой и „кино”,

брьогел,

алберто мангел,

томас пинчън,

робърт луис стивънсън,  

смарагдово зелено,

ван гог,

братя коен,

египет,

фрайбург

историята за Lapérouse,

монпарнас,

вторият етаж на лондонските автобуси, 
да пипам стари фотоапарати,

вяра и увереност,

дъжд,

грозде,

привечер

китари rickenbacker,

червените немски регионални влакове

пица с гъби,

георги рупчев,

разходки,

черешов пай,

паркът orangerie в страсбург,

слушане на радио по време на дълго пътуване,  

цюрих,

хотел „морнингтън”в стокхолм

монтрьо

набоков

чувство за предопределеност