i'm your man

old leonard
good to have you around

нанасяне на картата

ръкописът на W.G. Sebald - The Emigrants 


ръкописите не горят
нито изчезват
те някак по силата на неизбежна логика
измъчват авторите им ненужно с дълги родилни мъки
съсипват личния живот
превръщат публичното в лично
а личното - в търбух
всичко поглъща и попива
всичко все натам отива
лепкава гъста субстанция
кръв кал и мастило
тя не се вълнува, но нараства тихо
с нея в себе си излиза всеки ден
говори с хората
слуша внимателно без да записва
всичко помни кима съсредоточено
смее се където трябва
кима съчувствено
какъв добър човек
а отвътре се скапал
гнил като ябълка

един ден всичко ще си дойде на мястото
неизбежно ще проличи
лично ще стане публично
когато черната гъста субстанция
бъде грижливо нанесена
на хартия
а какъв добър човек беше
да не ти описвам

Breguet

реклама на може би най-известната марка часовници в литературата
носен от Евгений Онегин:

Покамест в утреннем уборе,
Надев широкий боливар,
Онегин едет на бульвар
И там гуляет на просторе,
Пока недремлющий брегет
Не прозвонит ему обед.

В английското също е там 

  Meanwhile, attired for morning strolling
  complete with broad-brimmed bolivar,
  Eugene attends the boulevard,
  and there at large he goes patrolling
  until Bréguet's unsleeping chime
  advises him of dinner-time.

В българското издание 
часовникът мистериозно изчезва 

Наконтен, подир час, доволен,

нахлупил шапка боливар,

върви по някой булевард —

разхожда се сред свят охолен.

И скита се така, дорде

настъпи време да яде.

richter recomposed vivaldi

Spring 2

Summer 2

click here for the playlist

N

това е иван александрович набоков (1787-1852)
руски генерал от пехотата
герой от времето на наполеоновите войни
бил е командир на петропавловската крепост
по времето и един от хората, които е трябвало да решат
съдбата на младия достоевски
осъден за революционна дейност на смърт
като в последния момент наказанието му е заменено с каторга

иван набоков е далечен роднина на владимир набоков.
литературата и животът все пак
са едно и също нещо.
попаднах съвсем случайно на това нелитературно откритие
доколкото съм чел набоков
той говори с голяма охота за някои свои роднини
други предпочита да пропусне.

класа

На К. М.

в прозорците припламват ненаписани романи

павираните улици не водят никъде

притискаш двуредното палто

в ръкавите ръцете ти се губят

призрачно е тази нощ

през зимата каналите са книги с твърди ледени корици

движението в студа е свръхреално

дъхът остава като облак да се носи

изгубването е въпрос на време

обратното е неизбежно вярно. 

започва от madeleine

или закуска в pain quotidiеn 

с пучини точно в осем

професорът отваря вратата

студът остава вън със смачкан нос

пристигат кроасани и английски чай

или аз съм отвън? Вървя след него

а той върви и сее облаци от дъх

говори за пучини каналето гуарди глюк

нелсон фрейр & марта аргерих

започвам да се усъмнявам

съмва се

съвсем го няма

от него са останали

трохи

облаци

и малко лед

п-п-п

получаване на диплома след година и половина
официално магистър по международно право
другата по политически науки още се бави
някъде между франция и белгия

първи сняг в брюж.
като картина на някой от брьогелите
истинска снежна буря.
под белфрай в полунощ правят сандвичи

гледах amour и holy motors
и двата изключителни, amour извънмерно добър
с изключение на неща, с които не мога да се съглася
като тъкан
но като структура - безупречен.

има и още неща - плуване, план на дипломна, париж?
но нека мислим само по три неща наведнъж

брюж

тези, които идват за ден - два в този град
сигурно си мислят, че е прекрасно място за
живеене, фантазират за вечерните разходки,
които биха правили по каналите
(наричат го северната венеция все пак или нещо подобно)
никога няма да разберат, че това място
както и други места, ме смразява

дали е от каприз това вечно недоволство? не мисля
освен ако капризите не са вродени. да се чувстваш
неудобно е дразнител на сетивата
когато усетиш комфорт
е дошло време да си тръгваш.

silence, stone, sentimentality

He claimed no false intimacy with the dead.

Silence and forgetting were conditions of his early life.

Like a Medusa's head, he felt that the attempts to look

 directly at the horror would turn a writer into stone, c

or sentimentality.

думите са за WG Sebald

но са валидни за всеки, който успява да 

превърне ужасът на ежедневието в достойни думи 

тази метаморфоза не се случва често 

изискват се толкова много качества в променливи количества 

че крайният резултат е зашеметяващ 

довежда до световъртеж 

до замайване 

до омая

уж само думи 

а пренареждат света

в милиарди комбинации 

различни от www