sofia's last ambulance

очаквам с нетърпение този филм

melody, groove armada, lee burton, nicolas jaar, ghost society

dead leaves & dirty ground

слушах тази песен
когато попаднах на
тези снимки 

sometimes it gets messy

парченцата от един пъзел не могат да бъдат подредени различно 

но парченцата от пъзелите на една и съща компания се взаимозаменяеми. 

by Kent Rogowski: 

i might be dumb but I'm wise when it comes to guys

Maybe a little naive but with a heartbeat
Maybe a little in need
But I'm a heart thief baby
Don't you look down on me

just because

музиката е блудкава
някакво момче има рожден ден
оказва се, че заради това съм тук
честитя му на немски и го питам на колко става
на 30 - отвръща той и изглежда тъжен.
после се напиватихо и методично
както трябва

една кола за малко да го блъсне
едва го дръпвам

това е последната им вечер 
в квартира на бастилията
стотици фасове и случайни хора

той утре ще замине за истанбул
тя съвсем скоро за бразилия
от френската им връзка няма да остане много

той прилича на джон бонъм
и тъкмо завършва първия си филм
обсъждаме формализъм и амстердам
колкото да не заспим
после влиза с някакво вресливо момиче с татуировки в банята
(няма истории вече, няма такова нещо - казва след като излиза
и мислех да му разкажа за намерения самолет в пустинята
но се отказах)
човек трябва да си пази историите.
нали само това му е останало. 

тя има син на 12 години и му отговаря на френски
момченцето разбира български
дано има късмет и си отговори на всички въпроси
когато стане на 25.

той ми пее джоуи на боб дилън
born in red hook brooklyn in the year of who knows when
opened up his eyes to the tune of an accordion
always on the outside whatever side there was
when they asked him why it had to be that way "well" he answered "just because".


тя е от сто години във франция
живее с французин бог знае къде в париж
взела е огромен кредит за да прави това което иска
и изглежда много амбицирана.

той заминава за рим за пет месеца
приятелката му остава в париж

тя идва от сао паулу
изпуска си самолета за стокхолм
и и казват -ако искаш да отидеш в европа
вземи този за копенхаген
и тя го взима
взима каквото може

той спи с учителката си по френски
и се дразни когато тя се държи префърцунено
тя не разбира какво има предвид с това
 
флобер е приет в юридическия факултет
точно след като най-добрия му приятел алфред си тръгва от там
не знам какво проклятие ни преследва - пише алфред
но изглежда сякаш нещо непрекъснато се опитва да ни
попречи, което разбира се, е все едно да се опитваш да разделиш
два океана със сламена клечка. защо не можем да бъдем в париж
по същото време? сякаш градът отказва да ни приюти заедно
но нека се надяваме ще дойде денят когато ще го принудим да го направи. 
флобер отговаря
знаеш ли, че връзката между нас е напълно логическо нещо?
смисълът се увеличава, звездите следват своя път, аз и ти правим същото
предопределено ни е да мислим и усещаме в хармония.

romantics, idiots and bourgeois

следващите няколко откъса ми напомнят за определени социо-културни 
ситуации и просто в годината 1789 трябва да бъде сменено едно цифра.
the following short exceprts remind me of certain socio-cultural situations 
you only have to replace certain cyphers and expressions in order to achieve 
l'actualité parfaite

"the french bourgeois - the revolutionaries of 1789
the conquerors of europe under napoleon
became rich, smug, tenacious, and fearful of change;
and their children and grandchildren, the young men of flaubert's generation
were raised in an atmosphere of careful, commercial materialism,
of complete lack  of interest in literature and the arts
and of complete distrust of impulse and imagination.

unable, therefore, to express the society in which it found itself
because that society was antipathetic to literature
the very contrary of anything imaginative
literature became the denunciation of it.
young writers gave vent to their discontent either by revelling in past and more
glorious times, the middle ages and antiquity, or by seeking escape in distant
scenes, the orient, america and italy, or by expressing melancholy wilder
and more desperate than hamlet's over the atmosphere of the age.
young poets, young dramatists, and young novelists formulated the feelings
of their generation, and to the consternation of their elders the young public
began to act like the characters in the plays, peoms, and novels which it read.

----

in 1835 vigny's tragedy chatterton, the final scene of which showsthe suicide
of the young english poet, brought on a wave of suicides throughtout the country;
one young man killed himself in the theatre where the play was being given,
dying happily with chatterton; another ended his life before an open window
at sunset, his hand resting on a copy of the play open on the last fatal page.

---

it was in the midst of this turmoil that flaubert was sent to school
in the french way he was entered as a boarding pupil in the local rouen college
which prepared for the university. almost all of his classmates were passionate
romantics. [...] even the heights of romantic despair were occasionally achieved
 by the collegians: at least two of flaubert's schoolfellows committed suicide,
one blowing out his brains with a stolen pistol and the otjer hanging himself
with his necktie.

taken from "flaubert and madame bovary" 
by francis steegmuller, new york review books 

breakfast at nefertiffany's

my identity is not real

dark shadows

в dark shadows на тим бъртън
който е лек и забавен
на места дори твърде лек
сблъсъкът е между този, който "не е в своето време"
осъден на безсмъртие и комично непохватен вампир,
на който любовните и търговските отношения
са еднакво объркани.
оплетен в банален любовен триъгълник,
в който не става въпрос за любов, а за обсебване
любовта е чудовищна
има кръв и сърца за изтръгване
нещо като семейство адамс в редуциран състав
където всеки крие малките си чудовищни тайни
смъртта не е отсъствие а присъствие
образът на мишел пфайфър ми се струваше недоработен
но като цяло "тъмни сенки" е едно доразвиване
на corpse bride или нова трактовка на същата тема
за вечната любов и вечната смърт


когато си тръгвахме от инвалидите
група от четири момичета с къси полички се снимаше
американски туристки
слязох в метрото
те дойдоха малко по-късно
след тях вървеше пияно момче с две бири 1664
не спря да ги нарича курви и да ги псува
"вървете си у вас, курви такива"
всички бяха възмутени но никой не каза нищо
с изключение на един мъж
качихме се в метрото и момчето продължи да блъска и да беснее
опита се да сваля момичето, срещу което седна
тя слезе на следващата спирка
слязох на франклин рузвелт заедно с момичетата
той остана да тъпее в метрото

Werner Branz

има много грозота
толкова много
че можеш да млъкнеш завинаги
да ти препълни очите да задръсти мозъка
можеш да спреш да дишаш
да забравиш за всичко
да забравиш кой си
мисля че нещо е изгубено
и повече няма да се върне
но не спирам да се опитвам
въпреки че знам че нищо няма да излезе от това
нищо няма да помогне
всичко ще свърши зле
или няма да свърши
ще се точи като свински черва
и вампирски следи
лягаш и заспиваш като вампир
вечно гладен
вечно страхуващ се от утрешния ден

Fallulah - Bridges & Give us a little love

If I stand still,
like a shark I'll die

I can lose it,
I can find it,
Whether it's my heart or mind

It's hard lo leave,
it all behind ohh