DIIV - doused

.

тихо погребение

две прекрасно симетрични книги

две прекрасно симетрични книги

patterns

the growlers - the old cold rivers

london grammar

Бог е наистина ревнив
Кара ни да се каем -
че не играем със него -
а помежду си играем.

На една стена

Снимка: Илиян Ружин

Важните неща не се казват, те се повтарят. И всяко тяхно повторение звучи толкова мощно, сякаш Питагоровата теорема току що е била доказана за пръв път. Всяко тяхно повторение носи усещане за внезапен смисъл, за внезапна вечност. В този смисъл дали става дума за писане, рисуване, свирене или други форми на изразяване, разговорът е налице. Този, който извършва действието, сам навлиза в разговор, съзнателно или не, с великите си предшественици. Понякога успява да добави нещо към казаното дотук, понякога просто повтаря важното и това само по себе си е достатъчно. Не става дума за канон или ужасен консерватизъм, това е най-просто казано това, което се случва. Не става и дума за това доколко успешен е разговорът, понятия като успех в случая стоят неуместно. Дали усилието е съзнателно или не е, вероятно има някакво значение, но и двете в крайна сметка носят огромно удоволствие, почти задоволство. Не съм най-големият привърженик на систематичността, подреждането и каталогизирането, предпочитам, както много други несистематичността на списъците. Но в изкуството има йерархии, принципи и системи, които макар и не винаги видими, съществуват и се подреждат сякаш от само себе си. На нас остава единствено да признаем това, този почти космически ред.Останалото би ни върнало обратно към епохата предхождаща стените на пещерата Ласко, а тези стени са били много самотни. 

стъпки

В музея на М.К. Ешер в Хага

Големи огледала отразяват

Симетричните лабиринти

До безкрай

Твоите стъпки не мога да следвам

Нито с теб ще мога да танцувам

Защото не мога да танцувам

Не зная стъпките, които упорито отказвам да науча

Страхувам се от непохватността и я обожествявам

Не отричам собствената си посредственост и

Вярвам в чуждия опит като даденост

В чуждата увереност и собственото лутане

Объркано, описващо кръгове около невидим център

Който в крайна сметка ще се окажа отново аз

Отново сам като окръжност вписана в окръжност

Или като пръстен в пръстен, напълно същото.

Когато усетиш, че повечето думи, които казваш

Не са за другите, а опит да намериш отговор за себе си

Тоест със себе си си разговарял, спорил си на глас

И си изваждал аргументи, кое е правилно? Да продължиш

Или да млъкнеш, защото неприлично е да мислиш

На глас и да показваш неувереност и непохватност

Там, където всички стъпват най-спокойно.   

a short novel

looking for the japanse tuin? 

- it doesn't exist 

college boy

pillow talking

these mustaches simply don't suit you 

he was scolded

no one knew the actual reason 

http://www.franceculture.fr/player/reecouter?play=4498069

on writing

writing per se 
was never the most important thing
it is the authentic and honest attitude
towards the text itself
and towards the reader
that truly matters
it's a self-executing natural selection à la darwin
in a good way
in the sense that only the really attentive
careful
honest
not-mentoring, prophesying work will survive
and give birth to pleasure and joy
this statement can be condemned or dismissed as being too large
and thus nonsensical
but it is abstract enough to allow sufficient margin of interpretation
a margin large enough to allow the creation of an authentic world
a 3D paper model
a tangible hologram

there are also laws in the literature
and they contain norms
this is a norm
otherwise you know that what are you reading is a fake
deus ex machina representation of reality
but distorted, fabricated and concocted version
and it belongs to the recycle bin
literally

introvertigo

   "Бъдещето се приближава заплашително. Жалко, че съм толкова уморен. Знам, че скоро няма да издържа. Не защото нито там е там, нито тук е тук. Тук горе е толкова самотно и пусто. Мислех си, че говоря с някой, т.е., че някой иска да говори с мен, но съм сънувал. Нататък е ясно. Събуждането, тежестта на завивките, мръсните пердета. Почти се подразбира, онова за събуждането и кошмара. Живот, къс като одраскване от котка, незначителен и задушаващ, пълен с празни обещания и случайни срещи, съвсем случайни. Това осъзнаване изгражда стените на реалността, в която само шампионите по гладуване успяват да надмогнат." 

портрет на жена в червено

не е / тайна

много съжалявям, че няма да мога да видя на живо
на 19 април

иначе клас са прави
някои тайни създават особена близост и имат силата за сближават
други те разделят и те пращат по дяволите

не е тайна и колко
вярвам в това,
което казва
бени

give it a whirl!

за кое да се пише?
- за това, което знаем е redundant
тъй като би означавало
да обясняване на себе си това, което
вече знаем, т.е. глупаво.
- за това, което не знаем или първично
не можем да си обясним?
текстът като възможост

тя чете сомнамбулите на брох
наобратно
и това не е защото нощем говори насън

съвсем скоро ще забравя

че и малкото, което съм писал, 

съм го писал аз 

тоест не аз 

а някой със същото име

и може би с неустановени амбиции 

когато забравя, че съм имал нещо общо с тези редове 

когато напълно забравя 

ще мога да се върна и да видя 

дали нещо е останало 

което да си струва усилието 

да се върна 

дотогава имам много да забравям 

When I think of what is currently happening in Bulgaria, I can not stop thinking about probably the biggest trauma inflicted on the people of Bulgaria as a whole in the last 20 years. We were invited, motivated and pushed not to think seriously about politics and this was our least common denominator. We're capable of leading a small talk in a cab or in the grocery shop but if it comes to serious discussion we're stuck in front of a mountain of silence. this is the natural consequence of the constantly growing feeling of disgust, nausea from the dirty game of politics. Bulgarians loathe politics, they perceive them not as an indispensable instrument of governance and dialogue but only as an instrument for achievement of personal goals. They feel dispossessed of power, stripped down of any levers which can magically bring back things to normal, a deus ex machina restitutio in integrum. But in the absence of norms and a necessary common ground the dialogue is far from easy to be achieved. The political discourse is void and in order to receive/produce new significance there is a need of new legitimate voices. otherwise the road to a vicious circle of instability is open. This massive mis-interpretation of democracy has been taken for granted for too long and now, when we need to rely on established democratic practices we face more than 20 lost years. Thankfully we're very close to the moment when we'll have a collective epiphany which we'll lead to the simple realization that the feeling of collective responsibility is executed on the level of individuals

by Yana Lozeva 

keep talking

през последните два месеца съм слушал тази песен поне сто пъти
защото е важно да да продължава да се говори
да се упорства
дано не звучи прекалено надуто
но е важно да се говори
за да е ясно когато се млъкне
защо се мълчи

compte rendu

it will happen  in a day like this

what will happen 

it's not a matter of will 

or of choice

it will happen like a rain in the afternoon

like a drop

like meeting someone somewhere 

that we will disappear 

without a trace 

the violins will stay of course 

the rest will be less than a bad memory

i'm your man

old leonard
good to have you around

нанасяне на картата

ръкописът на W.G. Sebald - The Emigrants 


ръкописите не горят
нито изчезват
те някак по силата на неизбежна логика
измъчват авторите им ненужно с дълги родилни мъки
съсипват личния живот
превръщат публичното в лично
а личното - в търбух
всичко поглъща и попива
всичко все натам отива
лепкава гъста субстанция
кръв кал и мастило
тя не се вълнува, но нараства тихо
с нея в себе си излиза всеки ден
говори с хората
слуша внимателно без да записва
всичко помни кима съсредоточено
смее се където трябва
кима съчувствено
какъв добър човек
а отвътре се скапал
гнил като ябълка

един ден всичко ще си дойде на мястото
неизбежно ще проличи
лично ще стане публично
когато черната гъста субстанция
бъде грижливо нанесена
на хартия
а какъв добър човек беше
да не ти описвам

Breguet

реклама на може би най-известната марка часовници в литературата
носен от Евгений Онегин:

Покамест в утреннем уборе,
Надев широкий боливар,
Онегин едет на бульвар
И там гуляет на просторе,
Пока недремлющий брегет
Не прозвонит ему обед.

В английското също е там 

  Meanwhile, attired for morning strolling
  complete with broad-brimmed bolivar,
  Eugene attends the boulevard,
  and there at large he goes patrolling
  until Bréguet's unsleeping chime
  advises him of dinner-time.

В българското издание 
часовникът мистериозно изчезва 

Наконтен, подир час, доволен,

нахлупил шапка боливар,

върви по някой булевард —

разхожда се сред свят охолен.

И скита се така, дорде

настъпи време да яде.

richter recomposed vivaldi

Spring 2

Summer 2

click here for the playlist

N

това е иван александрович набоков (1787-1852)
руски генерал от пехотата
герой от времето на наполеоновите войни
бил е командир на петропавловската крепост
по времето и един от хората, които е трябвало да решат
съдбата на младия достоевски
осъден за революционна дейност на смърт
като в последния момент наказанието му е заменено с каторга

иван набоков е далечен роднина на владимир набоков.
литературата и животът все пак
са едно и също нещо.
попаднах съвсем случайно на това нелитературно откритие
доколкото съм чел набоков
той говори с голяма охота за някои свои роднини
други предпочита да пропусне.

класа

На К. М.

в прозорците припламват ненаписани романи

павираните улици не водят никъде

притискаш двуредното палто

в ръкавите ръцете ти се губят

призрачно е тази нощ

през зимата каналите са книги с твърди ледени корици

движението в студа е свръхреално

дъхът остава като облак да се носи

изгубването е въпрос на време

обратното е неизбежно вярно. 

започва от madeleine

или закуска в pain quotidiеn 

с пучини точно в осем

професорът отваря вратата

студът остава вън със смачкан нос

пристигат кроасани и английски чай

или аз съм отвън? Вървя след него

а той върви и сее облаци от дъх

говори за пучини каналето гуарди глюк

нелсон фрейр & марта аргерих

започвам да се усъмнявам

съмва се

съвсем го няма

от него са останали

трохи

облаци

и малко лед

п-п-п

получаване на диплома след година и половина
официално магистър по международно право
другата по политически науки още се бави
някъде между франция и белгия

първи сняг в брюж.
като картина на някой от брьогелите
истинска снежна буря.
под белфрай в полунощ правят сандвичи

гледах amour и holy motors
и двата изключителни, amour извънмерно добър
с изключение на неща, с които не мога да се съглася
като тъкан
но като структура - безупречен.

има и още неща - плуване, план на дипломна, париж?
но нека мислим само по три неща наведнъж

брюж

тези, които идват за ден - два в този град
сигурно си мислят, че е прекрасно място за
живеене, фантазират за вечерните разходки,
които биха правили по каналите
(наричат го северната венеция все пак или нещо подобно)
никога няма да разберат, че това място
както и други места, ме смразява

дали е от каприз това вечно недоволство? не мисля
освен ако капризите не са вродени. да се чувстваш
неудобно е дразнител на сетивата
когато усетиш комфорт
е дошло време да си тръгваш.

silence, stone, sentimentality

He claimed no false intimacy with the dead.

Silence and forgetting were conditions of his early life.

Like a Medusa's head, he felt that the attempts to look

 directly at the horror would turn a writer into stone, c

or sentimentality.

думите са за WG Sebald

но са валидни за всеки, който успява да 

превърне ужасът на ежедневието в достойни думи 

тази метаморфоза не се случва често 

изискват се толкова много качества в променливи количества 

че крайният резултат е зашеметяващ 

довежда до световъртеж 

до замайване 

до омая

уж само думи 

а пренареждат света

в милиарди комбинации 

различни от www