англичанинът, който се самоизпрати по пощата

през 1898 у. реджиналд брей
решава да изпита докъде стигат
границите на кралските пощи
той започва серия експерименти
изпращайки всичко от голям
джобен часовник през
заешки череп до руски цигари
и на три пъти - сам себе си

по това време най-малкият предмет
който е можел да бъде изпратен по пощата
е пчела
а най-големият - слон
той тества доста от нещата, които стоят между тях
- четка за дрехи, водорасли, ръкавели
ирландски териер и лула

книгата съдържа снимка на току що
доставения пред собствената си врата брей

освен всичко друго той е голям колекционер на автографи
и когато не се самоизпраща, хвърля бутилки с писма в морето

харесва ми този човек

ревю в ню йоркър
амазон

 

тази картичка е трябвало да бъде доставена до най-близо

живеещия до тази скала

все повече използвам пощите, за да  поръчвам книги
вместо да ги купувам от книжарница
по-евтини са, изборът на издания е много по-голям
защото самото издание е важно
книгата е индустрия за издателите и бизнес
за четящия тя е удоволствие и не може да държи в ръцете си
нещо недоизпипано
последното нещо, което си поръчах беше 2666 на роберто боланьо
следващото може би ще е тази книга

нови неща

обичам тези недели
в които небето се изчиства
синьото се показва
не е нужно да излизаш
за да разбереш, че е по-добре
от предишните дни

отваряш нови страници и потъваш
в работата на други хора
ето какво си намерих:

- непоказван филм на орсън уелс
може би най-сетне ще бъде видян
- работите на карел вилинк и във flickr и в tendreams

- кратко пътуване из парижките пасажи

- karel plicka и неговите снимки на прага

- невероятно издание на A rebours от J.K. Huysmans с илюстрациите на Огюст Льору

 

това е корица от друго издание, а това са някои от илюстрациите на льору

книгата може да се изтегли безплатно

- блогът на джон култард, от когото научих за романите-гравюри на франц мазерел - тук
 блогът на култард е интересно място, което не може да се разгледа за десет минути. в него се трупат интересите и обсесиите на един художник. място, в което можеш да останеш дълго време.
винаги съм се интересувал от гравюри и когато преди няколко месеца попаднах на работите на
lynd ward  и Fritz Eichenberg имах чувството, че вече съм ги виждал. работите на линд уорд и айхенберг са съвсем класически. в тях има много сила и въображение. книгите им трябва да се държат в ръце, а не да се разглеждат през интернет. струва ми се,ч е те са твърде телесни. искам да усетя съпротивата на мъхнатата хартия под пръстите ми. още от Lynd Ward

Lynd Ward

 

 

 Fritz Eichenberg

- пауновата стая на уислър
- поредното филмче на лоте райнингер - един от хората, заради които анимацията е това, което е.
- капитал лайт и депресията

да колекционираш хора

филмчето е на компанията за играчки Rotofugi
нарича се The collectors
и ме натъжава по необратим начин

Гледайте филмчето тук

определение за една пчела

public-republic
само с едно не съм съгласен
не ми се струва удачно пчелата да е раиран ангел
мисля, че по-скоро е раиран рицар

трябва да се поинтересувам повече от присъствието на пчелата
тя си има своето място в литературата
дори подозрително голямо
може дори да се окаже, че пчелата е цял слон
това е възможност за едно бъдещо ровене и писане
"пчели и метафори"

какво имаш в джоба на ризата?

мислиш си
че само ти
се надяваш
на стоманени нерви
с железни окончания
забравяш, че сърцето
е джобен часовник
метроном
който не се връща назад
кой друг няма заден ход?
танкът.
това си имаш в джоба на ризата
метроном-танк.

да се учиш да пишеш

а б в г д
аз
аз съм
абракадабра
аз се
аз
се научих се да пиша
я
да опитам

Възможно ли е едно и също събитие, една случайна среща на улицата да прекрати един живот и да даде началото на друг? Продължавам да се питам дали тази фраза подтикна мъжа, който така и не ми каза името си, нито аз го затормозих с моето, да ми разкаже историята. 

да
научих се

вечеря, от която не можеш да си тръгнеш

можем ли наистина да свикнем с присъствието на
някои неща, които ни държат за гушата
мислим за тях, не можем да си отворим устата
парализират ни, карат ни да навеждаме глава
докато вървим по улицата и да се ритаме по брадичката
мислим за тях, но не стигаме до решение
сладък световъртеж, замайване от височината
копнеж по провала. отсъствие на сигурност
наличие на липса.
уча ли се да живея с нечия липса и липса ли е тя
съзнанието ми по-силно ли е от фактите
от снимката с годините заключени в скоби?
мога ли да разбера болката ти и като знаеш
че съм я разбрал, да се успокоищ, защото не е само твоя?
присъствие и отсъствие са едно и също
животът е рана в нищото
виси във въздуха
правим се, че не го виждаме
покана за вечеря
някои си тръгват по-рано
най-забавните
настроението спада с падането
на нощта
някои просто не знаят как да си тръгнат
историите стават все по-предвидими
тази съм я чувал
идва ми да стана и да си тръгна
стисвам ръката ти под масата
мълчи и гледай навсякъде
успокой се
тук съм

Versatility

Versatility на английски означава

многостранност, гъвкавост,

подвижност, променливост,

колебливост, несигурност

значенията на думата се изместват от

почти снизходителното „многостранност”

към по-скоро осъдителното „несигурност”

страхът на човек, че непрекъснато върши нещо

не както трябва, че има друг, по-добър начин да

живеем живота си

да поправяме колите си

да си пишем книгите

да си вършим работата

ни кара или съвсем да забиваме глава в своята работа и да се

изолираме, от страх, че ще ни обвинят, че зяпаме другия

нли напротив, ще ни направи любопитни и ще ни накара

наистина да се вгледаме в другия, да видим как той се

справя със същата тази работа. Как я приема

как я изживява.

страхът, че може би нещо ни се изплъзва

може да се види в милионите хора висящи

всеки ден във фейсбук, обновяващи всяка минута главата страница

в очакване на чудото, исус да дойде отново или

да свърши поредният работен ден

всъщност по-добре второто.

и двете крайности са тягостни

темерути и информационни параноици дебнат отвсякъде

но докато виждам, че има смисъл

ще правя така, че многостранност

да означава способността да влизаш

под нечия кожа

да се оглеждаш в другия като огледало

и да виждаш по-добре себе си

а в себе си – другите.

харесвам тази корица

сън

в съня, който сънувах тази нощ
трябваше да замина за париж
отидох при баща ми, за да му кажа,
че тръгвам
той троснато ми отговори, че
няма да ходи никъде 
няма да пътува
ще си стои тук
нищо не беше както трябва в този сън
хванах такси, чийто шофьор
ми каза, че вече съм се возил с него
и не съм се държал добре
както и да е, изпуснах полета.

неделна стража

затварям последната страница на
"непосилната лекота на битието"
схематична и евтино манипулативна книга
която съвсем не е без стойност
героите на кундера се обръщат назад
и правят обобщения
сякаш се събуждат от сън
като събудени марионетки

неделната тъга ме връхлита от нищото
докато лежа и дочитам кундера
решаваме да пием вино
отлагаме пушенето на пури за по-късно
правим си импровизирана вечеря
пускаме джаз фм точно за да чуем
как някой споменава джонатан францен
и новия му роман Свобода
ще гледаме нещо - филм или сериал
по-скоро ще гледаме как неделната вечер тихо се
изнизва
през вратата
без капка поезия
на дъното на виното
което два месеца стоя
на стража до вратата

пожелание

пожелавам си и ви пожелавам лошото да остане в миналата година
а трудното да е отпред
и да носи успех и удовлетворение

М