confession

When I consider the brief span of my life
absorbed into the eternity which comes before
and after—memoria hospitis unius diei
praetereuntis—the small space I occupy and
which I see swallowed up in the infinite
immensity of spaces of which I know nothing and
which know nothing of me, I take fright and am
amazed to see myself here rather than there:
there is no reason for me to be here rather than
there, now rather than then. Who put me here?
By whose command and act were this place and
time allotted to me?

B. P.

пренаписване на шедьоври

процесът е написан
замъкът също
остана да отида в америка

животите се пръснаха между страниците
живея ги, докато ги преписвам
не ми остана време да напиша това,
което другите ще живеят.
проклето време, ще те удавя в чай и бисквити
ще говоря за теб като за мъртъв
малко добро, предимно нищо.

големите истории разказани
остава да ги дълбаем като термитници
да ги търкаляме като скарабеи
докато добият съвършена форма
и ни смачкат. 
или докато спрем да сме мравки
което от двете... и двете.
и така.

затова трябва да се пише без надежда
без очакване за чудо. без религиозност
към литературата. сюжетите са раздадени
A vous de jouer

мисля че фабриката влезе в самосъхранителен режим
а с нея и нейният собственик