Sunday, October 10, 2010

man and woman in bed at 10 p.m.


едно от любимите ми стихотворения на буковски 



man and woman in bed at 10 p.m.
 
 
I feel like a can of sardines, she said. 
I feel like a band-aid, I said, 
I feel like a tuna fish sandwich, she said. 
I feel like a sliced tomato, I said. 
I feel like it's gonna rain, she said. 
I feel like the clock has stopped, I said. 
I feel like the door's unlocked, she said. 
I feel like an elephant's gonna walk in, I said. 
I feel like we ought to pay the rent, she said. 
I feel like we oughta get a job, I said 
I feel like you oughta get a job, she said. 
I don't feel like working, I said. 
I feel like you don't care for me, she said 
I feel like we oughta make love, I said 
I feel like we've been making too much love, she said. 
I feel like we oughta make more love, I said. 
I feel like you oughta get a job, she said. 
I feel like you oughta get a job, I said. 
I feel like a drink, she said. 
I feel like a 5th of whiskey, I said. 
I feel like we're going to end up on wine, she said. 
I feel like you're right, I said. 
I feel like giving up, she said. 
I feel like I need a bath, I said. 
I feel like you need a bath too, she said. 
I feel like you ought to bathe my back, I said. 
I feel like you don't love me, she said. 
I feel like I do love you, I said. 
I feel that thing in me now, she said. 
I feel that thing in you now too, I said. 
I feel like I love you now, she said. 
I feel like I love you more than you do me, I said. 
I feel wonderful, she said, I feel like screaming. 
I feel like going on forever, I said. 
I feel like you can, she said. 
I feel, I said. 
I feel, she said.

Saturday, October 9, 2010

супермаркет

влизаме в супермаркет
вземи кошница
искаш ли количка?
не
вземи кошница
добре
нека вземем грозде и банани
окей
гроздето е хубаво
зърната са големи
скъпо е както винаги
но това няма никакво значение
просто знам цените на нещата
знам коя цена е добра и коя не
когато взимам плодове
обичам да ми тежат в ръцете
да вдигна и спусна торбичката няколко пъти

хайде да вземем домати?
добре - съгласявам се
и взимам една краставица
за да има баланс
нещо за пиене?
студено е, не искам бира
казвам
и се почесвам по тила
без да ме сърби
трябва да вземем шоколад
ще вземем ето този и ето този
защото един няма да ни стигне
имам нужда от шоколад повече от всяка друга жена
казвам
искам животът ми да е сладък
вземи сос
какъв сос
просто сос
по дяволите
не знам какъм сос да взема
все ми е едно
толкова са много
всички са еднакви
взимам един
не този
окей
вземи ти тогава
защо аз
защо аз да взема
ти трябва да вземеш
добре. ще взема този
този е скапан
хм - казвам
не мисля така
светлината ми опротивя
изведнъж се изморих
взех едно шоколадово яйце

имаме ли кашкавал?
не
трябва да вземем
добре
винаги за всичко ли трябва да мисля аз
не знам - отговарям
наистина не знам
всеки мисли за каквото може
толкова си загубен - казва тя
вярно е
през по - голямата част от времето точно така се чувствам
всички сме загубени
някои просто се преструват по-добре

напоследък само се правиш на буковски
пишеш дълги постинги с малки букви
ти само се правиш на него
не е вярно
моите постинги са по-дълги
а и той не е имал блог
това щеше да го убие

какъв пай да вземем
искам лимонов
няма лимонов
как така няма виждал съм
ами няма
има черешов и ябълков
тогава искам черешов - казвам
всеки път ядем черешов
хайде малко разнообразие
добре, тогава вземи ябълков
виждаш ли колко се нерешителен
не знаеш дори какво ти се яде
факт - отвръщам
това толкова ме уморява
тя се хваща за главата
излизаме на улицата
това е животът
дано не си мислиш че е нещо друго
защото е точно това

гладна съм
аз също - казвам
значи ще ни е вкусно
гладният човек харесва всичко
да

днес има хубави неща за вечеря
някои хора нямат какво да вечерят
казвам ти, днес просто сме късметлии
всичко е наред
просто си отваряй очите по-широко
и си затваряй устата
не говори толкова много
не се дразни толкова често
учудвай се и се усмихвай
това е животът и нищо друго
такива моменти се помнят

някои обичат да гледат влакове
други да композират думи
трети поправят автомобили
важното е когато има звук
да е звук
и когато е тихо
да е тихо

изгубена котка

не мисля, че ще имате проблеми да я разпознаете

cows in art class

хубавото време
е като
хубавите жени
не се случва често
а когато се случи
не трае дълго
мъжът е
по-стабилен
ако е зъл
има по-голям шанс
че ще се задържи така
ако е добър
може и да остане
но жената
се променя от
деца
възраст
диета
разговор
секс
луната
отсъствието
или присъствието
на слънцето
или хубавите времена
жената трябва да бъде
гледана в съществуването си
с любов
докато мъжът може
да стане по-силен
като бъде мразен

чарлс буковски

прогноза за добро време

днес тя ще плува
и докато я има тръпката
във въздуха
ще има сцепление
над града се спуснала ниска
плътна
мъгла
похлупак
ние сме в казана

в такива дни
тягостни
смазващи
потискащи
си мисля
че съм болен
една болест без име
ми взима думите от устата
един глас ми казва да мълча, защото 
всичко вече е казано и почувствано
повторението го кара да изглежда
изтъркано
зле изиграно
изстъргано от чувство

гласът е дълбок и бавен
много убедителен
опитвам да му запуша устата като
изяждам почти сам
един огромен шоколад
и половин ябълков пай
опитвам да му запуша устата като пускам джон ленън
опитвам да му запуша устата с листа от парка
със снимки от вчерашния ден

имах променлив успех

само поезията е способна да се справи със
счупеното време
прекъснатите връзки между хората
нобеловата награда
ентропията
самотата
фейсбук
спин
празните библиотеки
лошото време

Tuesday, October 5, 2010

няма да се случи

на с. 

цял живот
искаме да пишем спокойно

да се разхождаме под дървета
край езеро
в парк
в гора
в лес
край река

да слушаме музика

да четем пясъчни книги

да познаем пълното спокойствие
където музиката се разпада на милион слоеве тишина
от двете страни на опънатия лък
ние и бог
трупаме лешникова тишина

да измисляме съвършената книга
която може да се чете отпред назад
наляво надясно
във влака
в тоалетната
в парка

няма да се случи
ще трябва да се задоволим
с това да напишем най-добрите ни слаби книги
книги за двойници
книги в книгите
книги, където сън и реалност се сливат
скучни книги
но трябва
трябва
да се напишат.

най-добрите остават в един рафт
в библиотеката
там има снимки на детската ни стая
преди да сме се родили
речта, с която отказваме нобелова награда
наши снимки
както трябваше да изглеждаме на плажа
снимки на работното бюро със саксията
с хилядите чекмеджета
билети за америка
зелени карти
червени печати