трябва да ходим повече на театър
омръзна ми този цирк.
легнах да чета проспер вайл и естествено заспах.
човек не трябва да се надценява и да чете юридическа литература
когато се чувства отпаднал.
носталгичнта гравитация
да си тупнеш на мястото
си казва думата

на булевар д'анвер в червена къща
нарисувана от магрит
живее черна котка
общителна и с маниери -
чисти си зъбите със стръкчета трева
каза
ако минаваш друг път
нека е преди вечеря.

като швейцарски часовник

спомням си грац
слънцето се катереше по хълма
който ми се стори необичайно висок
и стълбите, строени от пленени войници
през Голямата война с главно г.
времето в австрия ли? като швейцарски часовник
знае кога да тече и кога да спре

дъх на пощи и книги

отварям книгата на набоков за гогол, която дойде
докато ме нямаше. не е това издание на снимката
а съвсем друго, по-старо.
когато я отварям за пръв път ме блъсва
тежка миризма на пощи, картонени кутии, на път.
на сандъци с редки екземпляри. 
мирише на ню йорк, на корнел.
сякаш отварям вратата на апартамент,
в който мебелите са станали собственици
а пък е толкова нормално всъщност
кой би искал да живее сред еднодневки
които да го надживеят? и не е ли това
най-голямото доказателство за нищожеството
за не-бъденето? срещу всяко sein стои nein.

през стъкленицата

глупаво и наивно е, но се чудя
седя си на дългия плот пред прозореца
с листата и хартиите и бележките
тревожките
от другата страна на стъклото
се е лепнало странно създание
с фини крила
тънко жилце
и продълговата физиономия
гледа ме как пиша и как не пиша
мисля, че седи от седмици
и ме чака да приключа
а може би
докато ме нямаше
и него го е нямало
но преди три седмици със сигурност
беше тук
и четеше
странна работа през стъкленицата
аз ли сънувам
то ли ме сънува
добре ли ще свърши
живо ли е? да. и е бледозелено
и потръпва

снимка с гълъби

белият учебен самолет
премина с поклащане над покрива
всеки път изглежда сякаш
ще се блъсне в последния етаж
но не го прави.
вместо това
три гълъба изхвръкнаха уплашени
изглеждаха като кокошки
като конфети
смешна работа.

топъл и слънчев ден, в който времето знае
какво трябва да прави. сянката е хладна,
а на слънце мислите не се разпръскват
като шрапнели от избухналата глава
с В. в трамвая, който внезапно пое по
различна посока заради инцидент.
наистина хубаво време,
не искам да гледам, дали ще се задържи
скакалците в тревата са на квартети
квартет първи квартет втори по желание
никой не им е казал, че не може да се разсвирват
едновременно. отминаваш и квартетите заглъхват
на трамвайната линия те блъсва сладникав парфюм
и се замисляш има ли мъжки и женски трамваи
по-скоро капка от момичето е паднала на линията
станала на точка и заживяла в свое време.
на следващата спирка с дълго закъснение
трамваят се появява
първо като точка
после като линия
и така.