Saturday, August 28, 2010
Friday, August 27, 2010
Wednesday, August 18, 2010
кларенс, монтрьо
над гробището има лозя
не би могъл да си представиш
че в швейцария има толкова лозя
караш стотици километри по магистрали
или се провираш в гънките на планината
която хората дълбаят неуморно
от италия до германия и франция
от цермат
до базел
и виждаш лозята отстрани
и кравите, които не са лилави
всъщност седиш до жена ти
тя шофира добре
за една година изминавате 150 000 километра
из цяла америка
това е голяма част от разстоянието между земята и луната.
сега е обед
и няма никаква луна.
хладно е. има вятър.
аз съм бос
образно казано
и бос отивам при майстора.
градът е долу край езерото
там е и хотелът, в който си живял двайсет години
последните двайсет
най-спокойните
много плодотворните
но не най-силните
може би има връзка между финансовата обезпеченост
и добрите сюжети
рязкото подобряване на едното води до влошаване на другото
пред хотела се снимат руски туристи
снимат се пред скулптурата а ти
снимат и върховете отсреща
където си тичал със сакче за пеперуди
а жена ти трябва да е била търпелива
към пеперудите
и изневярата през 1925та
на плажа в Х
семейна сцена
геометрия на чувствата
иначе казано
равнобедрен любовен триъгълник
вървя нагоре по улица гамбета
симетиер дьо кларенс се намира на улица рамбер
рамбер е погребан в гробището
никога не съм го чувал
прекрачвам
и започвам да се оглеждам
първото познато лице, което виждам
е на амиел
анри фредерик амиел
не се спирам за дълго
мечтание за филина, неговият дневник е преведен на български
и лежи погребан между книгите ми
някъде
може би с гръб.
питам две жени
които се грижат за цветята
знаят ли къде си
не знаеха
кой знае колко пъти са минали край гроба ти и този на вера
без да забележат
или може би не произнесох достатъчно изразително Nabokoff
всички вие сте свикнали да го прознасяте Nabakov, Nabkov, Nobkoff
колкото ли ти е било омерзително да знаеш повече от всички други
а да минаваш за романтичен чужденец.
книгите написани в германия са най-доброто ти
като пламенен занаятчия
америка ти дава титлата професор и студенокръвен майстор-месар
вместо сърце
в гърдите ти тиктака петербургски часовник
русия, такава каквато си я познал, никога няма да бъде
за нея само ти имаш ключ.
нямам много време
трябва да се видим
бързо
намирам те на едно скромно място
далеч от гробовете на шейхове и пилоти от формула 1.
срещу теб лежи хорацио радулеску
композитор
никога не съм го чувал
сядам
на дребните камъчета
разглеждам мястото
някой е оставил първите страници на лолита
има разпръснати листа и цветове
билети от петербургски музеи
рубли
в саксия
една синя пеперуда брошка
е кацнала върху саксията
мисля за теб
предполагал ли си някога, че ще стане точно така?
трябва да си знаел колко важно е да се говори
и колко важно е да се мълчи
животът не е звук
а комбинация от звук и тишина
и гробището е мястото, където
всяка теория става практика
Владимир Набоков
écrivain
Вера Набокова
докато гледам буквите
нещо премрежва очите ми
не е гигантска пеперуда с череп
а ледено късче в гърлото
това écrivain ме разстройва
малко са хората
на които би прилягало
и биха имали правото
да го имат издълбано
върху камъка
ти си един от тях
и в този момент всичко ми е толкова дребно и дребнаво
че за едната смърт направо не си заслужава да умреш
животът не е толкова лош роман
просто някой трябва да оправи диалозите
и да поразчисти второстепенните персонажи
но не от това ми се замрежват очите.
и още веднъж
в този момент
един влак минава над гробището
край лозята
а един кран
надвесен над зачетания хотел
се премества
не е тихо
но и така трябва да бъде
на мъртвите е позволено да подслушват
това, което
живите си казват.
не би могъл да си представиш
че в швейцария има толкова лозя
караш стотици километри по магистрали
или се провираш в гънките на планината
която хората дълбаят неуморно
от италия до германия и франция
от цермат
до базел
и виждаш лозята отстрани
и кравите, които не са лилави
всъщност седиш до жена ти
тя шофира добре
за една година изминавате 150 000 километра
из цяла америка
това е голяма част от разстоянието между земята и луната.
сега е обед
и няма никаква луна.
хладно е. има вятър.
аз съм бос
образно казано
и бос отивам при майстора.
градът е долу край езерото
там е и хотелът, в който си живял двайсет години
последните двайсет
най-спокойните
много плодотворните
но не най-силните
може би има връзка между финансовата обезпеченост
и добрите сюжети
рязкото подобряване на едното води до влошаване на другото
пред хотела се снимат руски туристи
снимат се пред скулптурата а ти
снимат и върховете отсреща
където си тичал със сакче за пеперуди
а жена ти трябва да е била търпелива
към пеперудите
и изневярата през 1925та
на плажа в Х
семейна сцена
геометрия на чувствата
иначе казано
равнобедрен любовен триъгълник
вървя нагоре по улица гамбета
симетиер дьо кларенс се намира на улица рамбер
рамбер е погребан в гробището
никога не съм го чувал
прекрачвам
и започвам да се оглеждам
първото познато лице, което виждам
е на амиел
анри фредерик амиел
не се спирам за дълго
мечтание за филина, неговият дневник е преведен на български
и лежи погребан между книгите ми
някъде
може би с гръб.
питам две жени
които се грижат за цветята
знаят ли къде си
не знаеха
кой знае колко пъти са минали край гроба ти и този на вера
без да забележат
или може би не произнесох достатъчно изразително Nabokoff
всички вие сте свикнали да го прознасяте Nabakov, Nabkov, Nobkoff
колкото ли ти е било омерзително да знаеш повече от всички други
а да минаваш за романтичен чужденец.
книгите написани в германия са най-доброто ти
като пламенен занаятчия
америка ти дава титлата професор и студенокръвен майстор-месар
вместо сърце
в гърдите ти тиктака петербургски часовник
русия, такава каквато си я познал, никога няма да бъде
за нея само ти имаш ключ.
нямам много време
трябва да се видим
бързо
намирам те на едно скромно място
далеч от гробовете на шейхове и пилоти от формула 1.
срещу теб лежи хорацио радулеску
композитор
никога не съм го чувал
сядам
на дребните камъчета
разглеждам мястото
някой е оставил първите страници на лолита
има разпръснати листа и цветове
билети от петербургски музеи
рубли
в саксия
една синя пеперуда брошка
е кацнала върху саксията
мисля за теб
предполагал ли си някога, че ще стане точно така?
трябва да си знаел колко важно е да се говори
и колко важно е да се мълчи
животът не е звук
а комбинация от звук и тишина
и гробището е мястото, където
всяка теория става практика
Владимир Набоков
écrivain
Вера Набокова
докато гледам буквите
нещо премрежва очите ми
не е гигантска пеперуда с череп
а ледено късче в гърлото
това écrivain ме разстройва
малко са хората
на които би прилягало
и биха имали правото
да го имат издълбано
върху камъка
ти си един от тях
и в този момент всичко ми е толкова дребно и дребнаво
че за едната смърт направо не си заслужава да умреш
животът не е толкова лош роман
просто някой трябва да оправи диалозите
и да поразчисти второстепенните персонажи
но не от това ми се замрежват очите.
и още веднъж
в този момент
един влак минава над гробището
край лозята
а един кран
надвесен над зачетания хотел
се премества
не е тихо
но и така трябва да бъде
на мъртвите е позволено да подслушват
това, което
живите си казват.
Sunday, August 15, 2010
Saturday, August 14, 2010
Верона
Верона. Азбучна молитва
Аз не съм Ромео.
Ти не си Жулиета.
Ние не сме еднакви.
Те се самоубиват.
Аз съм студент по право.
Ние не правим така.
Разбираш, че светът се е променил
Когато виждаш една дебела китайка
На балкончето на жулиета
Ромео наднича зад нея
Той няма да я целуне
Освен ако някой не ги снима
тогава ще я награби страстно
В дворчето пред къщата на капулетите
Нумизматски магазин
Стари издания, картини и антики
Любовта не е сред тях
Да ти взема ли магнит за хладилник?
Там поне двамата веронци се целуват
Ще го поглеждаш всеки път, когато
Отваряш хладилника, за да взимаш кетчуп
докато си правим спагети
Любовта може да бъде студена като замразено пиле
Без глава
Празна като изоставена мина
Самотна като мол
Мръсна като метростанция
Празна празна празна
Празна и самотна като "з"-то в празно.
Но не и този път
Трябва да се живее в изключенията
затова Продължавам да търся.
Карам те да си свалиш маските и задръжките
Няма да ти купя
Венецианска маска за стената
Произведена в китай
Пред Ромео и жулиета от източна европа
Не стоят фамилни трагедии
А национални катастрофи
Те оплакват не смъртта на любимия
А националната икономика
Която ги запраща на майната си
Жулиета гледа чужди бебета
Докато ромео гледа техните
На ромео и жулиета от верона им дай да се обичат
Но ако поне веднъж им се бе наложило да отидат в супермаркет
Щяха да се скарат кой сорт ябълки да купят
Биха намразили същата тая свобода, към която се стремят
За щастие, това им е спестено.
на една улица - табела
"Хотел Ромео и Жулиета" и нарисувано легло
За да се знае
Отдолу табела Милано
Добавям едно "В" накрая
За да се знае
Всичко, което на тях им е спестено
На всички други се стоварва
Затова се налага да се обичате докато готвите
Най-вече докато сте в супермаркета
Докато тя е на лекции а ти си на работа
През другото време това е секс
Трудното е след като знаеш кое е трудното
Да седнеш на дъската и да видиш
Кой офицер ще стане цар
Кой кон ще се превърне в вол
Кой топ-поп ще ви ожени
Коя пешка ще спре да бъде царица
Животът е минал като блиц
Имаш пет минути за да осъществиш личния си блицкриг
И си в перманентен цугцванг
От първия ход в цайтнот
За щастие това е само шах
Аз не съм Ромео.
Ти не си Жулиета.
Ние не сме еднакви.
Те се самоубиват.
Аз съм студент по право.
Ние не правим така.
Разбираш, че светът се е променил
Когато виждаш една дебела китайка
На балкончето на жулиета
Ромео наднича зад нея
Той няма да я целуне
Освен ако някой не ги снима
тогава ще я награби страстно
В дворчето пред къщата на капулетите
Нумизматски магазин
Стари издания, картини и антики
Любовта не е сред тях
Да ти взема ли магнит за хладилник?
Там поне двамата веронци се целуват
Ще го поглеждаш всеки път, когато
Отваряш хладилника, за да взимаш кетчуп
докато си правим спагети
Любовта може да бъде студена като замразено пиле
Без глава
Празна като изоставена мина
Самотна като мол
Мръсна като метростанция
Празна празна празна
Празна и самотна като "з"-то в празно.
Но не и този път
Трябва да се живее в изключенията
затова Продължавам да търся.
Карам те да си свалиш маските и задръжките
Няма да ти купя
Венецианска маска за стената
Произведена в китай
Пред Ромео и жулиета от източна европа
Не стоят фамилни трагедии
А национални катастрофи
Те оплакват не смъртта на любимия
А националната икономика
Която ги запраща на майната си
Жулиета гледа чужди бебета
Докато ромео гледа техните
На ромео и жулиета от верона им дай да се обичат
Но ако поне веднъж им се бе наложило да отидат в супермаркет
Щяха да се скарат кой сорт ябълки да купят
Биха намразили същата тая свобода, към която се стремят
За щастие, това им е спестено.
на една улица - табела
"Хотел Ромео и Жулиета" и нарисувано легло
За да се знае
Отдолу табела Милано
Добавям едно "В" накрая
За да се знае
Всичко, което на тях им е спестено
На всички други се стоварва
Затова се налага да се обичате докато готвите
Най-вече докато сте в супермаркета
Докато тя е на лекции а ти си на работа
През другото време това е секс
Трудното е след като знаеш кое е трудното
Да седнеш на дъската и да видиш
Кой офицер ще стане цар
Кой кон ще се превърне в вол
Кой топ-поп ще ви ожени
Коя пешка ще спре да бъде царица
Животът е минал като блиц
Имаш пет минути за да осъществиш личния си блицкриг
И си в перманентен цугцванг
От първия ход в цайтнот
За щастие това е само шах
Subscribe to:
Posts (Atom)