travels

вчера в една книжарница
попаднах на тази книга

 в много по-красиво издание от 1930s
още по-хубаво и символично би било
ако авторът се казваше travelyan

да не забравя

дядото в трамвая
с количка за пазар
с червено яке
на което пише
с малки букви пише
smarter than you think

i know grandpa
нещо ме стисва за гърлото.

из "физика на ядрената тъга"

"Всъщност целият ми пубертет може накратко да бъде описан през сложната
политическа обстановка на 80-те.
   Първа целувка с момиче.
   Умира Брежнев.
   Втора целувка (с друго момиче).
   Умира Черненко.
   Трета целувка...
   Умира Андропов.
   Аз ли ги убивам?
   Първи несръчен секс в парка.
   Чернобил."

Георги Господинов

бел. чит. добре че разводите не предизвикват ядрени войни.

метаболизъм

Рано или късно учените ще открият,

че през цялото време мислим за едно

и също нещо. Само скоростта на 

мисълта ни се променя.

това 

и това 

са едно и също 

равносметка

спомням си процеждането през зъби
репликата казана в момент
на крайно раздразнение.
"ти си мислиш, че си голяма работа, че си Големия Артист".

писал съм между седмата и осемнадесетата ми година.
след това не съм препрочитал, освен черновата на една книга,
която може и да излезе. през годините се казваше "успех"
"М", "невидимо присъствие", после пак "успех"
започнах я преди 7 години в софия, когато всички бяха живи и здрави. 
в сърцето й, в стомаха й лежат няколко лениви като следобедни котки
идеи за нещастието, свързано със стремежа към какъвто и да е успех.
възможността да изчезнеш, да се стопиш, да те няма, да липсваш някому
и на себе си, идеята за пристигането, за завръщането, за забраненото.

повечето от нещата, за които съм писал, са се случили по един или друг начин
това означава, че за съжаление не съм писател, а в най-добрия случай разсеян хроникьор на процеси, които не интересуват никого. има огромни части от живота на всеки пълни със съмнения и отчаяние, за които така и не става въпрос. неща, под които не можеш да сложиш like или comment. "успех" е за тези части и за това какво имаме предвид, когато пожелаваме успех някому.

мисля, че изчезва желанието светът да бъде обяснен някому. най-малкото на децата. ако баща ми не ми е разказвал филмите от своето детство, историите за пътуванията и срещите, които е имал, докато не заспя на рамото му в автобуса, щях да се лиша от голямо удоволствие. не виждам същото желание светът да бъде разказан и обяснен сега. той някак трябва да бъде бързо и лесно сглобяем като икеа, лесно транспортируем от софия в ню йорк, от страсбург във виена, от брюж в брюксел. изхвърляш мебелите и купуваш същите след две седмици. няма проблем, скоро ще бъде в промоция. светът трябва да се разбира от само себе си, да не изисква интерпретаторско усилие. simple as fuck. няма вече хора като хендрик ван лун. проверете кой е хендрик ван лун.

това желание за обясняване, да хванеш някого и да го преведеш през една гора, била тя
от символи или съвсем обикновена гора, и да му се нахвърлиш, няма го вече. никой никого не превежда през нищо, никой не чака никого. (кога пролетните разпродажби ще станат национални празници?)

ентропията нараства. въображението намалява. просто доказателство: всяка книга трябва да има златно покритие от въображение, което да гарантира нейната стойност.  ако няма такова, героите са схематични или в най-добрия случай - анемични, сюжетите - дебилни и няма дъх. голяма част от книгите, които разгръщам в последните години са такива. може би вече не съм толкова толерантен читател.
може на 25 да съм станал уморен преситен човек с акъла на 85 годишен старец, който си знае една и съща история и си бае само за нея. сигурно е точно така. нищо, друг път.

аз нямам проблем с това бог да е мъртъв. имам проблем с това някой да ми намериш достатъчно сериозен енергиен заместител.
защото когато мъж изгуби баща си, бил той реален или божествен, той трябва да стане баща сам на себе си. и дупе да му е яко ако не знае какво е добро или зло, и че тези елементи не присъстват в чист вид в природата. никой не ги е изолирал в лабораторни условия. 

светът бива поеман ударно, всеки ден от първо лице, единствено число. ама много единствено. няма равносметки от стария тип, в който си разчистваш сметките със себе си и с другите.  не обичам равносметки, защото предизвикват увеличаване на ентропията.утихване и гаснене.

когато някой се опитва да засегне другиго с фразата "абе ти се имаш за Голям Артист"
т.е. взимаш се насериозно и си мислиш, че всичко ти е позволено
нека си спомни думите на тарковски, че изкуството се ражда от идеята, че светът е зле подреден, (Ill-designed както се казва в английския превод).
т.е. работата на този, който се занимава с  изкуство е да го подреди, доколкото е възможно, да го пренареди и да преведе колебаещите се. да запазиш спокойствие там, където другите минават на най-долни автоматични режими. да знаеш, че смисъл няма, ако сам не го направиш да има. да конструираш нова реалност, защото тази, в която някой те е натикал нищо не струва.

познавам такива хора
които не спират да го правят 
останалите, включително и аз
си седим по клетките и чакаме някой да почука на вратата
ослушваме се
вечер в тъмното
по стените се мяркат светлините на автомобили
някой прави парти на горния етаж.
някъде умира врабче
ентропия.

don't do me in slow

 

Just make it real quick.
Like a magic trick.
I hate to sit and wait.
It's getting too late.
Turn the lights out.
And then go.
Don't do me in slow.
Don't do me in slow. 

дати

на 20 февруари 2005 хънтър томпсън решава, че вече е време да се присъедини към хемингуей.
вчера беше и рожденият ден на кърт кобейн.
днес е рожденият ден на дейвид фостър уолъс.

честит рожден ден.
вече се познавате.