introvertigo

   "Бъдещето се приближава заплашително. Жалко, че съм толкова уморен. Знам, че скоро няма да издържа. Не защото нито там е там, нито тук е тук. Тук горе е толкова самотно и пусто. Мислех си, че говоря с някой, т.е., че някой иска да говори с мен, но съм сънувал. Нататък е ясно. Събуждането, тежестта на завивките, мръсните пердета. Почти се подразбира, онова за събуждането и кошмара. Живот, къс като одраскване от котка, незначителен и задушаващ, пълен с празни обещания и случайни срещи, съвсем случайни. Това осъзнаване изгражда стените на реалността, в която само шампионите по гладуване успяват да надмогнат." 

портрет на жена в червено

не е / тайна

много съжалявям, че няма да мога да видя на живо
на 19 април

иначе клас са прави
някои тайни създават особена близост и имат силата за сближават
други те разделят и те пращат по дяволите

не е тайна и колко
вярвам в това,
което казва
бени

give it a whirl!

за кое да се пише?
- за това, което знаем е redundant
тъй като би означавало
да обясняване на себе си това, което
вече знаем, т.е. глупаво.
- за това, което не знаем или първично
не можем да си обясним?
текстът като възможост

тя чете сомнамбулите на брох
наобратно
и това не е защото нощем говори насън

съвсем скоро ще забравя

че и малкото, което съм писал, 

съм го писал аз 

тоест не аз 

а някой със същото име

и може би с неустановени амбиции 

когато забравя, че съм имал нещо общо с тези редове 

когато напълно забравя 

ще мога да се върна и да видя 

дали нещо е останало 

което да си струва усилието 

да се върна 

дотогава имам много да забравям