библиотеката в пламъци

седя в библиотеката и се побърквам от белия шум
хвърлям дълъг поглед
мъж се прозява
друг си бърка в носа
двама гърци се свалят вече трети ден
не мога да ги понасям
не езика им, който не разбирам
и който ми прилича на тракане на паници
а тях. трети ден
след малко ще дойде третият грък
който е най-досаден
челюстта му е кривната на една страна
развита може би от прекалено бърборене
прилича на жерар депардио
и се чудя на това изкривяване
от прекалено говорене на френски ли се е получило
или просто са го били някъде
хвърлям още един от онези дълги погледи
библиотеката в която съм
една микросистема от скърцащи мозъци
какво толкова синтезират тези хора
надвесени
над сборници със съдебни решения
една жена ме поглежда
виждам го с периферното зрение
може би се чуди как така успях да се полея
седем пъти с шишето вода, което си взех
не знам, рядко ми се случва
ох, задавих се
момче и момиче се целуват шумно по бузите
когато се срещат повече хора се чува канонада от мляскане
шумно
те го намират за
мило
аз не

предпочитам го тихо

всичко

и какво ще стане ако подпаля
библиотеката в която съм бил
бележките, които съм имал
познанствата, които съм нямал
нищо. нали вече съм го правил.