За Sebald и ледовете

Едно от най-важните изречения в първа част на "Емигрантите" от W G Sebald е:

And so they are ever returning to us, the dead. At times they come back from the ice more than seven decades later and are found at the edge of the moraine, a few polished bones and a pair of hobnailed boots.

Двойка се нанася в голямата празна къща на доктор Хенри Селуин, възрастен човек, отдалечен от жена си и от странната прислужница, близък единствено със спомените си за Индия и изкачването на алпийски върхове като съвсем малък, заедно с алпиниста йоханес негели. Частта е съвсем кратка, не повече от двайсетина страници
наситена с черно-бели зърнести фотографии и с най-живописния и богат език, с който съм се
сблъсквал от много време насам. текст пълен със сок, зрял и откъснат, който може да се
сравнява с Набоков, но за щастие е опериран от излишествата и претенциите на В. Н.

Чета романите на W. G. Sebald
и се питам ще имам ли време
да стъпя на всички места, на които
съм бил вече, на които ще отида пак,
за да видя, да се уверя, че с постепенното
изчезване на човека, със старостта
светът се отдалечава. нито поумняваш, нито оглупяваш
просто ти е мъчно за това, което е било и това, което не е.
чудиш се и чакаш кога ще свърши битката между лудостта
и смъртта и кой ще спечели първо. чудиш се ще имаш ли
късмета да чакаш достатъчно дълго. ослушваш се за птици,
защото от хората нищо интересно не идва. песента си е същата.
няма мяра, която да издържи дълго време, освен някакви мъгляви
принципи, които никога не можеш да приведеш в действие.
само снимките, разхвърляни между страниците, са си същите. ала
и те не са, защото пожълтяват и побеляват от неумолимия сняг на времето.
и дървените кръстове в гробището приличат на къщички за птици,
под които никой не се крие.

W G Sebald загива в автомобилна катастрофа на 14 декември 2001. Казват, че зимата била особено ледовита.

снимката е взета от тук

 Откъс от интервю с Казуо Ишигуро, публикувано в "Литературен вестник":

"Чел съм Зебалд, разбира се. Дори сме се срещали няколко пъти преди смъртта му. Той преподава в Англия от доста време, но едва наскоро забелязахме книгите му, когато "Емигрантите" беше преведена. Тогава всички проявиха интерес. И през 2001 той загина в пътна катастрофа. бил съм в университета в Ийст Англия, където той преподаваше, и тогава никой не го забелязваше. Там полагаха толкова усилия да създадат своя собствена университетска култура с много привлекателни писатели, а може би най-добрият автор, който някога е излязъл от този университет, преподаваше тихо и кротко сравнителна литература. Струва ми се доста смешно. 

Не мисля, че на Ишигуро му е смешно, когато казва това.