колкото не мога да понасям безгръбначните
хора, с които съм израснал в една държава
с които нито езикът, нито културата ни е обща,
толкова ме дразнят и новоизлюпените емигранти,
които пренасят същата зараза, от която си мислят,
че са избягали. неприятно е да виждаш някакви
иначе нормални човешки същества да се жалват
от жестоката съдба, която ги е натирила в българия.
когато я напуснат, те винаги се връщат към нея
никога не спират да мислят за нея. не съм виждал друга
държава, която гражданите й обичат да мразят
това е толкова страстно занимание, че ако се влагаше
по други места, щеше да носи значителен успех.
всъщност тази омраза не може да оправдае ничия посредственост.