равносметка

лятото прекарах ту в слънчевата сутрин сграда на
библиотеката на юридическия факултет на
университета в Страсбург, която следобед се разтрисаше
от внезапни бури,
ту в неприятната стаичка на кафкианската ми резиденция.
сграда като мръсен шкаф, продукт на някаква ужасна тенденция
през 70те години. недокосната от времето и от ремонтни дейности.

днес легнах на една пейка с метеорите на мишел турние в ръка.
като че ли много повече време обаче прекарах да зяпам небето,
върху което не се забелязваше нито едно облаче.
само от време на време проблясваше златистия корем на някой самолет.

така изпратих лятото, което някак отсъстваше у мен тази година.
едно листо падаше десетина секунди.
една монахиня буташе друга.
съботите станаха тягостни като недели.
може би в това е трудността на красивите места
човек няма никакво право да се оплаква щом е на подобно място
и все пак тази красота някак те обезсилва.
нямаш какво да я правиш.
иде ти като един холдън колфийлд да ритнеш въздуха
и да те няма.