just because

музиката е блудкава
някакво момче има рожден ден
оказва се, че заради това съм тук
честитя му на немски и го питам на колко става
на 30 - отвръща той и изглежда тъжен.
после се напиватихо и методично
както трябва

една кола за малко да го блъсне
едва го дръпвам

това е последната им вечер 
в квартира на бастилията
стотици фасове и случайни хора

той утре ще замине за истанбул
тя съвсем скоро за бразилия
от френската им връзка няма да остане много

той прилича на джон бонъм
и тъкмо завършва първия си филм
обсъждаме формализъм и амстердам
колкото да не заспим
после влиза с някакво вресливо момиче с татуировки в банята
(няма истории вече, няма такова нещо - казва след като излиза
и мислех да му разкажа за намерения самолет в пустинята
но се отказах)
човек трябва да си пази историите.
нали само това му е останало. 

тя има син на 12 години и му отговаря на френски
момченцето разбира български
дано има късмет и си отговори на всички въпроси
когато стане на 25.

той ми пее джоуи на боб дилън
born in red hook brooklyn in the year of who knows when
opened up his eyes to the tune of an accordion
always on the outside whatever side there was
when they asked him why it had to be that way "well" he answered "just because".


тя е от сто години във франция
живее с французин бог знае къде в париж
взела е огромен кредит за да прави това което иска
и изглежда много амбицирана.

той заминава за рим за пет месеца
приятелката му остава в париж

тя идва от сао паулу
изпуска си самолета за стокхолм
и и казват -ако искаш да отидеш в европа
вземи този за копенхаген
и тя го взима
взима каквото може

той спи с учителката си по френски
и се дразни когато тя се държи префърцунено
тя не разбира какво има предвид с това
 
флобер е приет в юридическия факултет
точно след като най-добрия му приятел алфред си тръгва от там
не знам какво проклятие ни преследва - пише алфред
но изглежда сякаш нещо непрекъснато се опитва да ни
попречи, което разбира се, е все едно да се опитваш да разделиш
два океана със сламена клечка. защо не можем да бъдем в париж
по същото време? сякаш градът отказва да ни приюти заедно
но нека се надяваме ще дойде денят когато ще го принудим да го направи. 
флобер отговаря
знаеш ли, че връзката между нас е напълно логическо нещо?
смисълът се увеличава, звездите следват своя път, аз и ти правим същото
предопределено ни е да мислим и усещаме в хармония.