Monday, July 30, 2012

четенето винаги е било по-важно от писането. 
напускането е по-важно от пристигането.
завръщането е по-тежко от заминаването
защото всяко отсъствие е малка смърт
но никой не е разказвал за възкресението 

неизпратените писма са по-важни от изпратените
неполучените  - по-важни от получените.
не мога да се науча да обобщавам и да правя равносметки
обстоятелствата не се променят т.е. няма какво да се обобщава.
не съм намерил никакви значителни отговори
но се надявам, че съм започнал да си задавам по-ясно определени въпроси

тези упражнения по колебливост свършват.
черновите станаха повече от беловите
натрупаните мълчания също

улавям се, че напоследък използвам непрекъснато "слава богу" и "за съжаление".
всичко може да се предаде с тези две прекрасни възклицания.
натрупана умора и мълчание




литературата започва от рана
от загубата на нещо или някой
когото не можеш да си позволиш да изгубиш

fail.
fail again.
fail better. 

3 comments:

  1. прекрасно,прекрасно.

    ReplyDelete
  2. Много вдъхновяващо и истинско.

    ReplyDelete
  3. "литературата започва от рана
    от загубата на нещо или някой
    когото не можеш да си позволиш да изгубиш"
    Страхотно... Ще се следи...

    ReplyDelete