Стори ми се, че го срещнах на една улица в
Антверпен. Провираше се в между група руски туристи и досадна влюбена двойка,
която се целуваше на ръба на тротоара. В началото не ме забеляза. Наблюдавах го
как се лута, изгубен сред тълпата, ето - двойката залита и почти се стоварва
върху него, той се дръпва рязко с ръце, дълбоко пъхнати в джобовете и изсумтява.
Точно в този момент почти се блъсва в мен и забелязва глупавия ми поглед. В очите му прочитам отрицание, не ме
заговаряй, не ме докосвай, отмини. Не принадлежа нито на компанията ти, на
държавата ти, на общите ни разговори в минало време. Преди години бяхме
прекарали прекрасно лято в Париж, след което се наложи да замина за Хага,
защото получих място в Института. Обещах да му пиша, но от
неудобство към приятните моменти, които бяхме имали, така и не го направих. Заминах
от Париж без да му се обадя.
...
No comments:
Post a Comment