кучешкият лай отеква по различен начин
котките са по-дружелюбни
небето е удобен чаршаф с познати кръпки
а кубетата на александър невски
приличат на златистите глави на две хлапета
които надничат над ограда
оградата на града
едното по-ниско, другото по-високо
малко по-надолу -
партийният дом:
размахан предупредително пръст
поразително равен град
не равномерен
обратно на всички противоречиви и съвсем неравни чувства, които
човек изпитва на пристигане и заминаване
вълна след вълна - неравни, назъбени, начупени и всичките емоционални
никога не ме оставяш равнодушен
никога не ме успокояваш
бръкваш с пръст в раната
вдигаш победоносно ръка, грешка, просто проверяваш посоката на вятъра
караш ме да си задавам хиляда въпроси
даваш ми хиляди отговори
слава богу - всичките временни, всичките грешки.
вървиш по разбитите тротоари
съвсем безплътен прозрачен и
предвидим за всички останали
а за себе си - досадно плътен
и безпътен
отказвам се да правя повече проекти
отказвам се да те напускам завинаги
отказвам се да се завръщам
ти си много повече част от мен отколкото аз от теб
предпазвам се от теб
гравитационното ти поле ме смазва
изгарям при всяко доближаване
и после пак се появявам
от нищото - в софия
ако хората се раждат и умират на аерогари
(както вероятно вярват някои деца)
тук съм умирал и съм се раждал
неприлично много пъти
ReplyDelete