Бог е наистина ревнив
Кара ни да се каем -
че не играем със него -
а помежду си играем.

На една стена

Снимка: Илиян Ружин

Важните неща не се казват, те се повтарят. И всяко тяхно повторение звучи толкова мощно, сякаш Питагоровата теорема току що е била доказана за пръв път. Всяко тяхно повторение носи усещане за внезапен смисъл, за внезапна вечност. В този смисъл дали става дума за писане, рисуване, свирене или други форми на изразяване, разговорът е налице. Този, който извършва действието, сам навлиза в разговор, съзнателно или не, с великите си предшественици. Понякога успява да добави нещо към казаното дотук, понякога просто повтаря важното и това само по себе си е достатъчно. Не става дума за канон или ужасен консерватизъм, това е най-просто казано това, което се случва. Не става и дума за това доколко успешен е разговорът, понятия като успех в случая стоят неуместно. Дали усилието е съзнателно или не е, вероятно има някакво значение, но и двете в крайна сметка носят огромно удоволствие, почти задоволство. Не съм най-големият привърженик на систематичността, подреждането и каталогизирането, предпочитам, както много други несистематичността на списъците. Но в изкуството има йерархии, принципи и системи, които макар и не винаги видими, съществуват и се подреждат сякаш от само себе си. На нас остава единствено да признаем това, този почти космически ред.Останалото би ни върнало обратно към епохата предхождаща стените на пещерата Ласко, а тези стени са били много самотни. 

стъпки

В музея на М.К. Ешер в Хага

Големи огледала отразяват

Симетричните лабиринти

До безкрай

Твоите стъпки не мога да следвам

Нито с теб ще мога да танцувам

Защото не мога да танцувам

Не зная стъпките, които упорито отказвам да науча

Страхувам се от непохватността и я обожествявам

Не отричам собствената си посредственост и

Вярвам в чуждия опит като даденост

В чуждата увереност и собственото лутане

Объркано, описващо кръгове около невидим център

Който в крайна сметка ще се окажа отново аз

Отново сам като окръжност вписана в окръжност

Или като пръстен в пръстен, напълно същото.

Когато усетиш, че повечето думи, които казваш

Не са за другите, а опит да намериш отговор за себе си

Тоест със себе си си разговарял, спорил си на глас

И си изваждал аргументи, кое е правилно? Да продължиш

Или да млъкнеш, защото неприлично е да мислиш

На глас и да показваш неувереност и непохватност

Там, където всички стъпват най-спокойно.   

a short novel

looking for the japanse tuin? 

- it doesn't exist 

college boy

pillow talking

these mustaches simply don't suit you 

he was scolded

no one knew the actual reason 

http://www.franceculture.fr/player/reecouter?play=4498069

on writing

writing per se 
was never the most important thing
it is the authentic and honest attitude
towards the text itself
and towards the reader
that truly matters
it's a self-executing natural selection à la darwin
in a good way
in the sense that only the really attentive
careful
honest
not-mentoring, prophesying work will survive
and give birth to pleasure and joy
this statement can be condemned or dismissed as being too large
and thus nonsensical
but it is abstract enough to allow sufficient margin of interpretation
a margin large enough to allow the creation of an authentic world
a 3D paper model
a tangible hologram

there are also laws in the literature
and they contain norms
this is a norm
otherwise you know that what are you reading is a fake
deus ex machina representation of reality
but distorted, fabricated and concocted version
and it belongs to the recycle bin
literally