.19 12 2009

днес е блумсдей
денят, в който се развива действието на одисей
не съм чел цялата книга
но това не ми пречи да говоря за нея

на 19 декември миналата година
станах рано сутринта
облякох се и отидох на гарата
хванах влака за цюрих

валеше сняг, но слабо
и все пак достатъчно
за да има закъснения
вместо два часа пътувах повече от три
беше много студено

слязох в цюрих и започнах да се мотая
изгубих се
бях забравил града от последния път
и ориентацията ми беше слаба
езерото не се виждаше никакво
от мъглата
въртях се в малките улички край катедралата
и се колебаех дали има време за пътешествието
което искам да направя
реших, че има и тръгнах
без карта, разбира се

исках да стигна до едно място
и единственият пътеводител ми беше едно стихотворение
в което пишеше, че за да стигнеш до Мястото
просто трябва да вървиш по линията на трамвай 5
така и направих
вървях по реми щрасе,
а после продължих по цюрихбергщрасе
не знаех колко време трябва да вървя
мислех, че това, което търся, ще се появи всеки момент
улиците бяха пусти и колкото повече се изкачвах по
цюрихбергщрасе
(тя наистина е стръмна)
снегът бе по-дълбок и не спираше да вали
беше ужасно студено
изобщо не мислех за това че след три дни ще пътувам към стокхолм
където вероятно ще е още по-студено
не мислех и за това че имам рожден ден
че съм сам и най-сетне не съм в българия
наистина имах нужда да не съм там на този ден
а дали имах нужда да съм сам?
вероятно да
isolation is a gift
a test for our endurance
казва буковски
точно тогава имах доста непоследователно отношение по въпроса

вървях

трамвайната линия се виеше и отказваше да спре пред вратите на църквата
трамваите минаваха един след друг
пълни с хора
спирките бяха начесто и се чудех дали да не си купя билет и да се кача
но машините за купуване на билети ми се струваха толкова сложни
гледах ги подозрително
и си казах, че мога да продължа и пеша
на картата разстоянието може да ви се стори десет сантиметра
но бяха два часа

когато се озовах пред вратите на гробището
те изглеждаха залостени
би било абсурдно след цялото влачене и тътрене
оказа се че има други врати
влязох

елите бяха натежали от сняг
и проскърцваха
нямаше никой
гробището беше най непопулярното на света
в което все пак има при кого да отидеш
нямаше съвсем никой
без стъпки по снега
без хора пред камъните
без туристи
имаше карта, по която трябваше да се ориентирам
но може би защото бях се губил твърде много досега
(реших и този път да не го направя
гробовете имаха двойна номерация
нали бях в швейцария
и умрелите трябваше да се държат под око
но джойс липсваше
просто не можех да го намеря
мотах се двайсетина минути в снега
докато изгубих връзка с пръстите на краката ми

намерих го сбутан в един ъгъл
пушеше
питах го как е
каза ми нещо на латински
не го разбрах
постоях
той попуши
после си тръгна
отивал в париж, да види нора
жена си
имали среща
синът му, джорджо, е бил пияница
дъщеря му, лучия,
луда
когато бекет му бил, секретар и близък
двамата били заедно
но тя започнала да се показва твърде често гола
в гостната пред погледа на изумените му приятели
както и да е

той си тръгна
и без това не се беше задържал за дълго в цюрих
починал тук три седмици след като пристигнал
декември 1940
написал благодарствено писмо
и умрял

след като си тръгнах се поколебах какво да направя
изведнъж отнякъде изскочи елиас канети
от съседния гроб вероятно
оказа се, че и той е тук
имал работа във виена
и той си тръгна
завъртях се из празното гробище
което обаче не беше пусто
валеше силно и шумно
диханието на снега
видях един човек да стои пред гроб
и да говори
даваше отчет

вървях още час и половина
хванах влака за страсбург
и тогава
не си помислих
но сега
половин година по късно си казвам
че нито искам
нито се надявам
някой да идва на моя
30 или 70 години по-късно
не си струва