за тишината

Вчера седях на една пейка
на един хълм
можех да седя и да се наслаждавам на
чудесното време
да снимам
и да бъда спокоен,
но поради особености в характера
си човърках
и мен ме човъркаше
защо българите не могат да пренасят памет
а само стоки на дребно
наркотици на едро
и деца (както ви харесва)
просто не стават за това
не помнят, не разбират и не искат и да знаят
ще се срещаме на разни места по света
и вместо на български ще си говорим на немски
френски
испански
английски
или изобщо няма да си говорим
ще си мълчим универсално.
лишени сме не просто от възможност за някакъв достоен финал
лишени сме от всякакъв финал
и ежедневието ни е агония
не съм първият, който го казва
само адам може да претендира за известна оригиналност и авторски права
в свят на общности и общества
ако не съществуваш в тях
не съществуваш изобщо
няма те
ако съществуваш в тях
съществуваш докато си в тях
и единственото, което ти се полага
за някои дар, за други проклятие - е забравата.

зад къщата има гробище
старо гробище, в което не са погребвани хора от много години
превърнало се е в хубав парк
където хора разхождат възрастните си родители
един вид ги подготвят за пътуването отсега

та в анонимността на тези камъни
имена, напълно неразчитаеми за мен
плачещи бебета, ангели и прочие
по плочите
не ми идва нищо друго на ум
освен че тези хора вероятно са доволни
че вече ги няма

техните разбирания за вечност и памет са различни от моите
разликата е че аз съм от тази страна на камъка
че не съм бивш човек

мен не ме измъчва красотата
както би казал павел матев
или евтим евтимов
или който и да е поет от тяхната генерация

мен ме измъчва фактът, че живея в свят, в който
определени знаци и символи са изгубили значение
измъчва ме, че живея в свят, в който ако си различен
има две възможности за това, което ще ти се случи
1 - докато си малък, в българия те смазват и те учат на търпение и подчинение на невидими структури и йерархии
учат те, че обществото има неписани правила, които са много по - важни от писаните
има закони, които управляват това общество много по-силно от всеки писан закон
ето защо през годините, в които учих право, прочетох само това, което наистина задължително трябваше, никога и ред повече. и досега не мога да погледна закон без отвращение.
2 - в странство - за да не използвам другата дума - чужбина. ако си различен, си посрещнат с безразличие, никой не ти пречи да бъдеш какъвто искаш, нито ти помага. и това е най-доброто, което можеш да получиш.

когато влизаш в църква
за себе си и за близките си ли да се помолиш
или просто да кажеш
господи, искам да млъкна
и това да има значение
искам да млъкна
и мълчанието ми да се втвърди
да стане на кубчета лед
по пет евро парчето
защото само нещо, което има цена
има обективна стойност
така излиза