19 декември 1885

441
днес нарисувах още една глава по модел, на кого, разбира се, не можах да платя; но тъй като се съгласи да ми позира, все пак го наех.
освен това ми обещаха със сигурност, че ще нарисувам нечий портрет, а като възнаграждение ще мога да направя и два етюда за себе си...
трябва да ти кажа обаче, че съм страшно закъсал, защото с моите хет франка, които не бяха дори и толкова, трябваше да купя платно за два портрета, а току що ми донесоха и прането, тъй че в момента са ми останали само няколко сантима. ето защо те моля настоятелно , за бога, не се бави с писмото и ми прати, каквото можеш, много или малко, но не забравяй, че буквално гладувам.
ако успея да събера петдесетина глави, съществува още една възможност да си намеря работа: бих могъл да се опитам да постъпя при някой фотограф; това не е работа за мен, но когато съм в такава нужда, ще се наема. изглежда, че фотографите тук имат много работа; при тях можеш да видиш и портрети, рисувани с бои, които очевидно правят, като оцветяват някоя фотография; за човек, който разбира от живопис, тия неща са, разбира се, слаби и бледи.
струва ми се, че може да се получи много по-хубав колорит, ако фотографиите, които искат да бъдат оцветени, се обработват направо с помощта на етюди, живописвани от натура. с една дума, това е поне една възможност да се изкара нещо...
с картината си от "стеен" ходих при един друг търговец, който я хареса по тон и колорит, заварих го обаче посред инвентаризация, беше страшна бъркотия и там му е доста тясно, но ми каза след нова година пак да намина. картината ще върви добре като спомен от антверпен, понякога чужденците търсят да купят такова нещо, затова ще направя още няколко градски изгледа от същия вид. така нарисувах два етюда за един сюжет с катедралата...
само че предпочитам да живописвам човешки очи пред гатедрали, защото в очите се крие нещо, което в катедралата го няма, па макар и да е тържествена и внушителна; за мен душата на едно човешко същество - пък ако ще и да е душата на някой окаян бедник или улично момиче - е по-интересна.
ето защо вярвам, че нищо не ни помага тъй осезателно да напредваме както работата с модел. разбира се, неприятно е, че трябва да се плаща на моделите - но ние живеем във време, в което енергията значи много, и от картините ми трябва да лъха енергия, ако искаме да им намерим купувачи.
че тук може да се направи нещо, в това съм твърдо уверен. явно е, че красивите жени са много на почит в този град, и сигурно може да се спечели нещо, било от женски портрети, било от женнски глави и фигури, рисувани по въображение.
ала просто ми се хвърля това, че може би тъкмо антверпен е мястото, където може да се направи нещо с добре подредена изложба - в случай, че рано или късно се решиш да заработиш самостоятелно - независимо от Гупил; тукашните витрини са жалки, от подреждане на картини фирмите нямат и понятие.
а освен това е и сравнително лесно да се пътува от англия и обратно...
гърговията с картини е остаряла и... трижди плесенясала.
тя трябва да се обнови, старите прийоми не вършат вече работа. цените, публиката, всичко има нужда от обновяване. иб ъдещето е на евтините работи. поне що се отнася до дребните буржоа; досегашните любители на изкуството като че ли почват все повече и повече да тъпчат на едно място и да се вкаменяват. така е.
започнеш ли с капитал, често се случва да изгубиш всичко, на това отгоре и куража и желанието си за работа, а започнеш ли от малко или нищо, ставаш решителен и характерът ти укрепва.
приеми поздрави, но гледай да ми пишеш с обратна поща, защото се чувствам доста отпаднал от голямото напрежение да правя това и онова, а имам нужда от силите си.

винсент ван гог, писмо до тео.