Мисля си за един друг влюбен в слоновата кост - Глен Гуд.Той също "живее без съпруга", като ерген"..., а когато го попитат защо винаги сяда на един и същи стол, отвръща: "Не говорете лошо за членовете на семейството ми." На много ранен етап от кариерата си той се отказва от спектаклите на живо - от концертите, в които освен музиката, тялото му е изложено на показ пред публиката. Желае да общува със съвременниците си само посредством духа на нетленните гении. Слага ръкавици винаги, когато се налага да има физически контакт с други човешки същества; противно му е да стиска ръцете им; открива пръстите си единствено за да гали клавишите на пианото, а чрез тях - това нематериално в най-висша степен изкуство, каквото е музиката. Когато го гледаш как свири, е ясно, че посредством пръстите си изпитва наслада. Впрочем пръстът е благороден орган. Това е видно от протегнатите, почти докосващи се показалци на Бог и на Адам върху рисувания купол на Сикстинската капела: потъркайте един мъжки пръст и оттам изскача искрата на цялото Сътворение. Това е видно също и в една фраза на Симон дьо Бовоар, може би най-смешната от всички във Вторият пол: "Половият орган на мъжа е чист и обикновен като пръст."
Дневник на сътворението
Нанси Хюстън
---
глен е гений
всички останали, които не сме
трябва да се докосваме
без ръкавици
без дистанция
без пози и отвращение
без показни бягства и самоналожени изгнания
налага се да работим в сложна машина
с много неизвестни
и променливи
често сме слаби дипломати
и добри войници
към нищо неподозиращите ни близки
No comments:
Post a Comment