Подаръкът

 Това е откъс от един от последните излезли романи на Пол Остър, "Бруклински безумства". 

Това е една от любимите ми страници, не само от тази книга и ми се струва едно добро обяснение за възможностите на литературата. Какво може и какво прави тя. 

Тъй като преводът на Иглика Василева ми е недостъпен в момента, опитах да си го преведа 

сам.

Ревю на книгата в Капитал Light има тук

"Добре. А сега ми разкажи историята.”

„Добре. Историята, историята за куклата... В последната година от живота си, Кафка се влюбва в Дора Диамант, момиче на деветнайсет или двайсет години, което избягва от хасидическото си семейство в Полша и заживява в Берлин. Тя е едва наполовина на годините му, но успява да му вдъхне смелост да напусне Прага – нещо, с което той се бори отдавна. Тя става първата и единствена жена, с която той някога е живял заедно. Кафка пристига в Берлин през есента на 1923 и умира на следващата пролет, но тези няколко месеца, са вероятно най-щастливите от живота му. Въпреки влошаващото му се здраве, условията в Берлин, недостигът на храна, бунтовете, най-ужасната инфлация в немската история. Въпреки че знае, че скоро ще напусне този свят. 
   Всеки следобед, Кафка се разхождал в парка. Понякога Дора го придружавала. Един ден, те попаднали на малко момиченце, което плачело. Кафка я попитал какво й се е случило и тя му разказала, че си е изгубила куклата. Той моментално започнал да измисля история, за да й обясни какво й се е случило.

„Твоята кукла е заминала на пътешествие”, казал той.

„Откъде знаеш?” – попитало момиченцето.

„Тя ми написа писмо”, отвърнал Кафка.

Момиченцето го погледнало недоверчиво.

„Имаш ли писмото у теб?” – попитало то.

„Не, съжалявам, казал той. Забравих го у дома, но ще го взема с мен утре.” Той звучи толкова убедителен

Че момиченцето вече не знае какво да мисли. Възможно ли е този странен човек да казва истината?

Кафка се прибира и започва да пише писмото. Той сяда пред бюрото и докато пише, Дора забелязва същата сериозност и съсредоточеност, които показва, докато работи над останалите си творби. Той няма намерение да лъже малкото момиче. Това е истинска литературна работа и той го знае много добре. Ако той може да създаде красива и убедителна лъжа, тя ще замени загубата на момиченцето с различна реалност – фалшива, може би, но вярна и истинска според законите на фикцията.  

На следващия ден, Кафка бърза към парка с писмото. Малкото момиче вече го чака и тъй като тя още не може да чете, той й прочита писмото на глас. Куклата съжалява много, но се е уморила много да живее с едни и същи хора през цялото време. Тя има нужда да пътува и да види света, да си намери нови приятели. Не, че не обича момичето, но има нужда да смени пейзажа, затова те трябва да се разделят за известно време. Куклата обещава да пише на момиченцето всеки ден и да й разказва за всичко, което й се случва.

И ето на това място в историята, една буца ми засяда на гърлото. Удивителен е дори самият факт, че Кафка се захваща да пише това първо писмо, но сега той е обещал да пише по едно писмо всеки ден – и то само за да утеши момичето, което му е напълно непознато, срещнато по случайност един следобед в парка. Какъв човек трябва да си, за да направиш подобно нещо?

   Той го прави в продължение на три седмици, Нейтън. Три седмици. Един от най-великите писатели, живели някога на този свят жертва времето си, неговото най-скъпоценно и топящо се време, за да пише въображаеми писма от изгубена кукла. Дора казва, че той е пишел всяко изречение с изключително внимание към детайла, че прозата е била премерена, забавна и увлекателна. С други думи, това е прозата на Кафка и всеки ден, в продължение на три седмици той отивал в парка и четял писмата на момичето. Куклата  расте, отива на училище, запознава се с нови хора. Тя продължава да уверява момичето в любовта си, но намеква за някои усложнения в живота й, които правят завръщането й у дома невъзможно. Малко по малко, Кафка подготвя момичето за момента, в който куклата ще изчезне от живота й завинаги. Той се старае да даде на историята задоволителен завършек, притеснен, че ако не успее, магията ще бъде развалена. След като опитва различни възможности, най-накрая решава да ожени куклата. Той описва мрадия мъж, в който тя се е влюбила, годежа, сватбата и дори къщата, в която куклата и мъжът й живеят. И с последния ред, куклата се сбогува с нейната любима приятелка. „От този момент, разбира се, на детето не му било толкова мъчно за куклата. Вместо нея, Кафка й е дал нещо друго, и през тези три седмици, писмата са излекували тъгата й.

Тя има историята и когато човек е достатъчно щастлив да живее в нея, да живее във въображаем свят, болката на този свят изчезва. Докато историята продължава, реалността не съществува.