синьо /черно / цветно

когато лекцията в пет свърши
тръгнах към книжарницата в центъра
разхождах се с ръце в джобовете и ми беше ужасно уютно
въпреки студа
отивах, за да си купя учебник
нещо, което не бях правил от поне година
влизайки в книжарницата един глас отникъдето
каза:
моля, заповядайте на третия етаж, където след
малко наш гост ще бъде мишел пастуро
в същия миг учебникът спря да ме интересува
качих се по стъпалата и влязох в залата
седнах на едно от последните останали свободни места

никога не съм виждал снимка на пастуро
не знаех как изглежда и не се интересувах от
външния вид на този човек, чието име някак
успях да запомня от първия път, когато видях фотокопие
на книгата му в една стая с една библиотека преди
три години. Синьо. История на един цвят.

 

без да подозирам, че ще се случи 

имах един от най-хубавите часове напоследък 

като че ли съм се събудил на рождения ми ден 

но съм забравил за това 

този пълничък розовобузест човек в средата на 60те си години 

е прекарал целия си живот в изследване на историята 

на цветовете, хералдика, история

от парижкото си детство, през ecole des chartes

специално подразделение на сорбоната за архивисти и библиотекари

преди реформите списъците с бъдещите студенти са се изготвяли за 

десет години напред. 

пастуро разказа, че произходът на екипите на 

двата най-популярни отбора от милано

милан и интер датира от столетия

синьо-черното на интер идва от един от по-бедните 

квартали, за разлика от милан, чийто привърженици 

са  имали по-високо обществено положение

преди няколко дни разглеждал изложба с фотографии

от лондонското метро. в първите десетилетия само черно-бели

от 40те нататък и с други цветове. сравнявайки снимките 

излиза, че съотношението между цветовете на дрехите, 

които хората носят изобщо не се е променило от 70 години насам

спомням си как веднъж, вече бях по-възрастен - каза той

посетих източна германия и видях техните трамваи.

никога не бях виждал такъв цвят. нещо средно между 

сиво и бежово, и горчица изключително агресивно

в софия все още ги има тези трамваи

разказа как често вечер у тях гостувал андре бретон 

както и други сюрреалисти, приятели на баща му 

бретон никога не махал палтото си

главата му била огромна, а когато и косата му била дълга 

тялото му било забележително непропорционално

никой от бъдещите биографи не споменал това палто

спомни си за раздавача на бонбони в парижкото метро 

и специалната му кутия, която му се струвала оранжева 

а според сестра му била в съвсем друг цвят

спомни си и разказа за това, колко харесва жорж перек и книгата му 

je me souviens, аз си спомням

от която запомнил една фраза 

спомням си, че братът на де гол се казваше андре, имаше рижави мустаци и беше 

заместник-директор на парижкия панаир

след години проверил, че паметта му леко е видоизменила фразата

която в книгата всъщност е:

спомням си, че братът на де гол се казваше пиер и беше директор на парижкия панаир

италианските художници от 15 век 

всеки път, когато са рисували кръв 

с изключение на христовата кръв

са използвали един и същ пигмент

който се наричал драконова кръв 

художниците не просто търсели 

цвета, много често го избирали 

заради особеното звучене на името му

защо червената шапчица е червена?

може би защото в най-старата версия 

на приказката тя е била родена на петдесетница

или защото ако приемем позицията на бруно бетелхайм

тя е в пубертета и държи да се озове в леглото на ловеца

червената шапчица, черният вълк и белият хляб 

същите цветове доминират и в снежанка

в лисицата и гарванът 

мощна комбинация

като малки ученици

ги водевли на ски в алпите 

и тогава паспортите били задължителни

и всеки трябвало да има снимка 

едно от момченцата имало цветна снимка 

което предизвиквало дивата завист на всички 

на границата швейцарският офицер отказал да 

пусне само него, защото снимките трябвало да бъдат 

черно бели

считало се, че били по-реалистични

сега е точно обратното 

нямаме право и да се усмихваме

преди билетите в парижкото метро 

били жълти и с големи букви на тях пишело 

coupon jaune

след като ги сменили с тюркоазен

големият надпис coupon jaune останал 

още една година и хората продължавали

да ги наричат така 

след като зрителите в америка масово 

отказвали да гледат черно-бели филми 

започнало "принудителното" им оцветяване

ерик ромер го поканил за консултант 

по костюмите, цветовете и оръжията на "парсифал"

двамата вечеряли няколко пъти и обсъждали детайлите 

когато филмът излязъл и пастуро гогледал

видял, че ромер не е взел предвид нищо от това, което са говорили 

целият филм бил виолетов

а този цвят по това време не съществувал

вторият филм, в който е консултант 

е "името на розата" 

в една от сцените, в която има прасета 

точно преди снимките пастуро се сетил

че по това време прасетата не са били розови 

а черни и се наложило да ги залеят с черна боя 

станало буквално свинщина

жан жак ано бил много доволен

всъщност прасетата станали розове към 19 век

когато европейските били кръстосани с азиатски 

за подобряване

да 

обичам точно това 

обичам да слушам точно такива неща 

и ще продължа да гледам черно-бели филми 

и ще продължа да помня 

и ще оставям въображението да променя спомените ми 

това е новата му книга 

когато го попитах писал ли е върху 

синестезията и интересува ли се от нея 

и му казах, че цялото семейство на набоков са били синестети

оказа се, че това е любимият му автор 

наистина ми стана приятно 

синестетите не разделят любовта между 

цветовете и буквите 

те я събират