L. P. Hartley
1
за да стигнеш до базел
просто трябва да се качиш на
влака в 10.15
да седнеш удобно и да я прегърнеш
и той тръгва
и той тръгва
през няколко седалки
момичета говорят на български и се кикотят
когато слушам този език далеч от дома
в устите на непознатите
той ми изглежда толкова изтъркан и ежедневен
хлъзгав, ехиден, изоставен, умилкващ се
хлъзгав, ехиден, изоставен, умилкващ се
на него се обсъждат неща, които на всеки друг език
звучат сериозно и нормално
защо само на него има нещо цинично и невярващо
и неподдаващо се на каквато и да е сериозност?
няма да мисля сега за това.
няма да мисля сега за това.
преглъщам си езика и поглеждам навън
към хълмовете, покрити със сняг
като в картина на брьогел
като негова скица
отварям книгата с есета на джонатан францен
която купих вчера от една книжарница
заедно с още много други подаръци за мен, за нея
и за други хора
потърсих есето, което исках да прочета
да прочетем и двамата във влака
в него францен разказваше за това как
е бил въвлечен в немската култура и за годината
която е прекарал като студент в берлин
не го намерих
спомних си, че е в другата му книга с есета
започнахме да четем първото есе от книгата, която купих
how to be alone
е заглавието й.
е заглавието й.
за баща му, който е бил болен от Алцхаймер
и за трудностите, през които е минала майка му
за ежедневния героизъм да устояваш на
деня
на хората
на болестта
времето
прахта
умората, че можеш да се движиш само напред
чудовищно ограничение, но и полезно
по-добре да се срещнем в бъдещето
отколкото да се търсим в миналото
2
всеки има една или няколко дати, към които се връща
в мислите си, и ако споменът е свързан с приятно събитие
топлина се разлива по тялото му
а в други моменти се човърка сам и се наслаждава на раничките си
по стечение на обстоятелствата някои от датите остават в историята
джойс е срещнал нора на 16 юни 1904
и това е оставило такава следа у него
че докато има хора, които са чували и една дума за джойс
ще знаят какво е станало на 16 юни 1904
а пък за един човек от прага,
който четях цялата минала година
тази дата е 12 август 1913
тогава той среща жената, която му скапва
живота в продължение на години
не без негово позволение
на мен ми е важен 5 декември
тази дата не принадлежи на литературата
въпреки че действието в първата ми книга
се развива точно на нея
какво се е случило тогава
оставям само за себе си
някои от най-добрите ни спомени
са по-добри от халюцинации
а тогава халюцинацията
бе колективна
искам да вярвам че е така
3
в базел е скъпо
по-скъпо отколкото си спомнях
спомените ми са скъпи
но билетите в базел
още повече
за да отидем на изложбата в галерията
която се оказва почти извън града
трябва да си купим билети по две евро и половина
швейцария винаги ме кара де се чувствам беден
изложбата е чудесна
както повечето, които съм гледал
но не ми се говори за това
сградата на фондация bayeler беше още по-интересна
но не ми се говори за това
много по-интересно ми беше в музея на играчките
от другата страна на улицата
в това базелско село
имаше най-страхотните кукленски къщи, които съм виждал някога
не вярвам, че ще се върна да видя изложбата на климт шийле и кокошка
която струваше цяло състояние
е се върна в музея на кукленските къщи
4
тя слезе на гарата, на която трябваше да слезе
аз продължих с билета към моята
с моя билет можеха да се возят още четирима души
имаше само един мургав и нисък мъж
поисках му три евро. Той ми даде две
и обърна надолу с главата целия влак, но
успя да развали парите си и ми даде още две евро
беше наистина внимателен. Аз бях решил, че няма да ми даде нищо и
ще се направи на ударен. Грешах.
след няколко спирки ми благодари и слезе
аз слязох на гарата в кел
малкото немско градче срещу страсбург
от другата страна на рейн
качих се на автобуса
дадох две евро на шофьора
билетът струва 1.40
нямам да ти върна – каза той
даде ми петдесет цента и каза, че ще ми дължи още десет
издразних се
защо пък трябваше да му дам десет цента?
еднопосочният билет в базел струва 2.60
затова точно преди да сляза
помолих едно момиче за два цента
не искате ли десет? – попита тя
не – искам два.
добре – каза тя и ми даде два цента
дадох ги на шофьора
ето ви обратно петдесетте. Намерих два цента.
и той ми го даде хубавата малка блестяща монета от едно евро
която още в началото си беше моя
стана ми хубаво
и още по-весело
и не беше заради парите
не и по онзи начин
по който би трябвало да е
когато говорим и мислим за тези парчета метал и
късчета грозна хартия
когато следващия път се видим
надявам се да си говорим за залезите на търнър
и филмите на клинт ийстууд
за новата книга на пол остър, която е по добра от предишната
поне засега
и за музиката
лека нощ
No comments:
Post a Comment