спокойствие и само спокойствие

когато отвориш първата страница на "капитанът отиде на обяд и моряците превзеха кораба" на буковски, и започнеш да четеш откъсите един след друг, си казваш: това е добър блог. в него има усърдие. има живот. от онази искра, която само някой друг може да ти я даде. когато собственият ти пламък не е на висота. четеш откъсите. един след друг. уж са лесни, но опитай се да живееш неговия живот. тогава не би ти хрумнало да седнеш и да пишеш. а това е в основата. буковски седи и не гледа това което пише. погледът му е леко вдигнат над машината, над компютъра. той се състезава. със себе си. с времето. с хартията. с нощта. 

   вчера в "апартамента" седях на любимото ми място и четят кундера. непосилната лекота на битието. хубаво четох, беше ми приятно, но през цялото време имах усещането, че не е роман. кундера седи отстрани и прави дисекция на две нещастни и посредствени същества. отбелязах си някои изречения, с които не бях съгласен. едно от тях ставаше и за епиграф. може и да го използвам. като цяло книгата ми прилича на някакъв учебник по самопознание, на някои места и като чиклит. томаш и тереза не са герои, а илюстрации към теориите на кундера, които дори не са негови. те са илюстрации на интерпретациите на кундера. всички герои са схематични и ужасно несвободни. все пак ще продължа да я чета днес следобед.

   надявам се на хубаво време. на подредени мисли. тоест, не можеш да се надяваш на подредени мисли, те не идват като телетипна машина, а като пасажи от риби. надявам се да не ми идват много неща наведнъж. да вървя спокойно по улицата, колкото и да е хлъзгава. да се кача в автобуса и там да има поне едно свободно място от слънчевата страна. ще чета този блог на буковски или непосилната лекота на битието. а може би елементарните частици на уелбек. когато излизам, взимам винаги минимум две книги, от страх да не би да остана без нещо за четене. от страх да не съм сам? 

   

  ще гледам няколко нови сериала, когато се върна. Трябва повече спокойствие, повече възможност за концентрация. Иначе паниката, че нищо не върви както трябва, дебне от всяка крачка. Задъхвал съм се, ушите ми са забучавали, завивал ми се е свят, невидима ръка ми е стисвала гърлото в най-неочаквани моменти. Спокойствието си е отивало, крехкото равновесие се е пречупвало. Човек трябва да намери начин да се справи с тези атаки. Да не се самонавива за глупости. Да се научи на спокойствие. то се учи като всичко останало.
   току що един самолет излетя. дано и с това няма проблем след няколко дни.

   Снощи започнах нещо ново.