романът може да е с кокаин, може да е естествен
може и да е неприличен. може да е всякакъв.
начините му на употреба зависят от главния готвач
и от тези, които чакат на масата.
на масата на българското писане седят много гладни хора
въпреки че храна не липсва. но това са много гладни хора, които
биха се нахвърлили върху всичко. дори картон
и то преди да е станал на твърди корици. само че
"неприличен роман" на ивайло борисов
няма да излезе с твърди корици.
да си писател не означава да имаш голяма уста.
и това, че писането е дълга, трудна и шибана работа
не означава, че дълъг и шибан трябва да са най-
използваните от един пишещ човек думи.
някакъв неприличен роман взел някаква награда за проза.
сан антонио взел ли е някога гонкур? не мисля.
но сан антонио е висока топка в сравнение с това,
за което става въпрос тук.
когато един такъв текст вземе някаква награда
това означава, че подобно писане получава нещо
много повече от приятелско потупване по рамото.
наградата означава, че някакво жури извежда за ръчичка
един текст и му казва: браво, ти се отличаваш и си нещо
забележително, което е поне крачка напред пред всички други
които ние прочетохме в рамките на този конкурс.
продължавай само така.
този текст може да се чувства уютно само в секцията за
култура на някакъв треторазряден новинарски сайт
в компанията на новините от четвъртък:
"пияни убиха 50годишен с юмруци и ритници"
"охранител си направи харакири" и "българия
- шеста космическа сила".
но има нещо ненормално този награден текст
да е обкръжен от банери с реклама на
книга от анджей вайда и подобни. литературата
е място за срещи, а не място за ебане.
литературата не е стена на градска тоалетна.
за някои хора може да е точно това,
но един конкурс, който претендира за някаква представителност
не би трябвало да награждава такава книга.
нещо повече, изобщо не би трябвало да я има сред номинираните.
текстът на ивайло борисов е неприличен роман
не защото смъква лицемерната маска на едно общество
и защото е някаква свежа кръв, която се влива
в липсващите звена на една малка литература.
нито защото изчиства авгиевите й обори.
неприличен роман просто не прилича на роман.
по-скоро на градска тоалетна в центъра на софия
построена по времето на соца, издраскана с надписи
от времето след това
един палимпсест от боклук и нонсенс
претендиращ да не е това, което е
и което все пак е.
Чудесно е написано - има здравословна доза гняв в него и почти се доближава до истината, комплименти! В крайна сметка, не бива да забравяме, че литературата е преди всичко мнение. Още по-субективно мнение представлява само харесването или нехаресването на дадена литература. Аз лично харесах "градската тоалетна" на Ивайло - бях един от хората, които имаха честта да я прочетат още като чернова и съм благодарен на автора й, когото уважавам и следя в интернет пространството от праисторическите му години (на пространството, не на автора). Просто краят е малко претупан и наистина прилича на градска тоалетна. Всичко останало си е съвсем наред. Човекът определено има дар слово и собствен стил. Раличим е. От останалите. А когато друг човек, надарен с подобен талант, разбере за свой себеподобен, когото потупват по рамото, той би трябвало да се зарадва. Поне мъничко. Според мен...
ReplyDeletemnogo dobre kazano.
ReplyDeleteНе стана ясно до коя истина се доближава, но мисля, че мога да се досетя. Литературата е много неща, но не мога да се съглася, че е мнение. Нямам намерение да споря за нечий вкус, а за това, че в случая е поощрено писане, което не издържа определена критика. Защото то не я издържа. Провинциалното писане отдавна не носи удовлетворение. Всъщност проблемът не е в автора, а в журито. Вероятно авторът е някаква знаменитост от локален мащаб със свои си почитатели, това е нормално и всъщност е съвсем нормално. Но когато това писане получи официалното одобрение на някакъв конкурс, тогава аз започвам да се чудя дали този конкурс е това, за което иска да бъде мислен. Честно казано мен даже не ме интересува как е направена книгата. ) Не знам и какво значи да имаш дар слово и доколко това има отношение към простичкия въпрос, който си поставям - а именно - самоцелното ниско писане не е ли време да отшуми?
ReplyDelete