дни като този трябва да бъдат подминавани
не трябва да съществуват
жалко е, че повечето са като тях.
два часа седях в книжарницата на един възрастен мъж
в пълно мълчание разглеждах нещата, които ми бяха интересни.
рядко влизаха посетители
валеше, както казах,
когато влизаха и поздравяваха
той отговаряше с глас, който изскриптява, простъргва и казва
Hello
седеше си зад купищата книги
ръцете му трепереха
косите му бяха бели, а лицето червендалесто
напомняше ми на някой
знаех на кого
седях твърде дълго
купих си книга, която най-вероятно няма да прочета
но понякога
когато стоиш твърде дълго
на едно място
трябва да си платиш
такива са правилата.
без значение от дъжда