из "признание и призвание"

   "...Нещо скърца.
   Нещо скърца много - в мен или в стаята. Да изляза да видя или да лежа? Става тъмно. Ако изляза, може да не се позная като се върна. Да се върна? Но къде да отида. Ще се позная по скърцето, ако аз съм в стаята. Ако аз съм стаята.
   Уморен съм сега. Мисля, че часовникът скърца. Първо изобщо не знаех, че има часовник. Никой не ми беше казал. Мислех, че съм си сам, и така. А то - бомба. Да съм знаел, щял съм да го поканя на чай, но те обикновено отказват. Не съм бил добра компания.
   Бил съм се държал умишлено в това състояние..."

   из "confession & recognition"
   А. М.