неудобни въпроси

откритието, че не можеш да пишеш на определено място
ако си прекарал повече от три месеца в него
особено ако това място е брюж е разочароващо и болезнено.
не можеш да започнеш нищо ново.
не че няма време. нощите са свободни.
брюж е изпитание за тялото и за духа
изпитание за вярата
все повече се чудя защо не съм бразилец
неудобни въпроси

les monstres invisibles

Les monstres invisibles 

A C. M.  

   Je suis arrivé à Gare de l’Est avec un retard de deux heures à cause des animaux qui avaient bloqué les railles. Le train s’est arrêté dans le vide et n’a pas bougé pendant une heure. On n’a jamais réussi de rattraper le retard. Au début je me demandais s’il faut appeler M. pour le prévenir du retard mais j’ai décidé que c’est pratiquement inutile. Le retard s’imposait et excluait toute explication d’où l’avantage des retards : après un certain moment, l’arrivée n’est plus importante. Il fallait juste passer par le théâtre pour récupérer les clés.

упражнения по провал

  Стори ми се, че го срещнах на една улица в Антверпен. Провираше се в между група руски туристи и досадна влюбена двойка, която се целуваше на ръба на тротоара. В началото не ме забеляза. Наблюдавах го как се лута, изгубен сред тълпата, ето - двойката залита и почти се стоварва върху него, той се дръпва рязко с ръце, дълбоко пъхнати в джобовете и изсумтява. Точно в този момент почти се блъсва в мен и забелязва глупавия ми поглед.  В очите му прочитам отрицание, не ме заговаряй, не ме докосвай, отмини. Не принадлежа нито на компанията ти, на държавата ти, на общите ни разговори в минало време. Преди години бяхме прекарали прекрасно лято в Париж, след което се наложи да замина за Хага, защото получих място в Института. Обещах да му пиша, но от неудобство към приятните моменти, които бяхме имали, така и не го направих. Заминах от Париж без да му се обадя. 

...

Инструкции за напускане

една версия на този текст се появи в онлайн версията на гранта тук
ex ungue leonem казват. ако лъвът се познава по ноктите
по този текст може да се добие представа за нещо
по-голямо, което се задава
неминуемо. 

четенето винаги е било по-важно от писането. 
напускането е по-важно от пристигането.
завръщането е по-тежко от заминаването
защото всяко отсъствие е малка смърт
но никой не е разказвал за възкресението 

неизпратените писма са по-важни от изпратените
неполучените  - по-важни от получените.
не мога да се науча да обобщавам и да правя равносметки
обстоятелствата не се променят т.е. няма какво да се обобщава.
не съм намерил никакви значителни отговори
но се надявам, че съм започнал да си задавам по-ясно определени въпроси

тези упражнения по колебливост свършват.
черновите станаха повече от беловите
натрупаните мълчания също

улавям се, че напоследък използвам непрекъснато "слава богу" и "за съжаление".
всичко може да се предаде с тези две прекрасни възклицания.
натрупана умора и мълчание

литературата започва от рана
от загубата на нещо или някой
когото не можеш да си позволиш да изгубиш

fail.
fail again.
fail better. 

sofia's last ambulance

очаквам с нетърпение този филм

melody, groove armada, lee burton, nicolas jaar, ghost society