When I think of what is currently happening in Bulgaria, I can not stop thinking about probably the biggest trauma inflicted on the people of Bulgaria as a whole in the last 20 years. We were invited, motivated and pushed not to think seriously about politics and this was our least common denominator. We're capable of leading a small talk in a cab or in the grocery shop but if it comes to serious discussion we're stuck in front of a mountain of silence. this is the natural consequence of the constantly growing feeling of disgust, nausea from the dirty game of politics. Bulgarians loathe politics, they perceive them not as an indispensable instrument of governance and dialogue but only as an instrument for achievement of personal goals. They feel dispossessed of power, stripped down of any levers which can magically bring back things to normal, a deus ex machina restitutio in integrum. But in the absence of norms and a necessary common ground the dialogue is far from easy to be achieved. The political discourse is void and in order to receive/produce new significance there is a need of new legitimate voices. otherwise the road to a vicious circle of instability is open. This massive mis-interpretation of democracy has been taken for granted for too long and now, when we need to rely on established democratic practices we face more than 20 lost years. Thankfully we're very close to the moment when we'll have a collective epiphany which we'll lead to the simple realization that the feeling of collective responsibility is executed on the level of individuals

by Yana Lozeva 

keep talking

през последните два месеца съм слушал тази песен поне сто пъти
защото е важно да да продължава да се говори
да се упорства
дано не звучи прекалено надуто
но е важно да се говори
за да е ясно когато се млъкне
защо се мълчи

compte rendu

it will happen  in a day like this

what will happen 

it's not a matter of will 

or of choice

it will happen like a rain in the afternoon

like a drop

like meeting someone somewhere 

that we will disappear 

without a trace 

the violins will stay of course 

the rest will be less than a bad memory

i'm your man

old leonard
good to have you around

нанасяне на картата

ръкописът на W.G. Sebald - The Emigrants 


ръкописите не горят
нито изчезват
те някак по силата на неизбежна логика
измъчват авторите им ненужно с дълги родилни мъки
съсипват личния живот
превръщат публичното в лично
а личното - в търбух
всичко поглъща и попива
всичко все натам отива
лепкава гъста субстанция
кръв кал и мастило
тя не се вълнува, но нараства тихо
с нея в себе си излиза всеки ден
говори с хората
слуша внимателно без да записва
всичко помни кима съсредоточено
смее се където трябва
кима съчувствено
какъв добър човек
а отвътре се скапал
гнил като ябълка

един ден всичко ще си дойде на мястото
неизбежно ще проличи
лично ще стане публично
когато черната гъста субстанция
бъде грижливо нанесена
на хартия
а какъв добър човек беше
да не ти описвам

Breguet

реклама на може би най-известната марка часовници в литературата
носен от Евгений Онегин:

Покамест в утреннем уборе,
Надев широкий боливар,
Онегин едет на бульвар
И там гуляет на просторе,
Пока недремлющий брегет
Не прозвонит ему обед.

В английското също е там 

  Meanwhile, attired for morning strolling
  complete with broad-brimmed bolivar,
  Eugene attends the boulevard,
  and there at large he goes patrolling
  until Bréguet's unsleeping chime
  advises him of dinner-time.

В българското издание 
часовникът мистериозно изчезва 

Наконтен, подир час, доволен,

нахлупил шапка боливар,

върви по някой булевард —

разхожда се сред свят охолен.

И скита се така, дорде

настъпи време да яде.