ръкописът на W.G. Sebald - The Emigrants
ръкописите не горят
нито изчезват
те някак по силата на неизбежна логика
измъчват авторите им ненужно с дълги родилни мъки
съсипват личния живот
превръщат публичното в лично
а личното - в търбух
всичко поглъща и попива
всичко все натам отива
лепкава гъста субстанция
кръв кал и мастило
тя не се вълнува, но нараства тихо
с нея в себе си излиза всеки ден
говори с хората
слуша внимателно без да записва
всичко помни кима съсредоточено
смее се където трябва
кима съчувствено
какъв добър човек
а отвътре се скапал
гнил като ябълка
един ден всичко ще си дойде на мястото
неизбежно ще проличи
лично ще стане публично
когато черната гъста субстанция
бъде грижливо нанесена
на хартия
а какъв добър човек беше
да не ти описвам
No comments:
Post a Comment