неделя

протяжна вечер

с малко музика

но без интернет

няма връзка със сървъра

тъпа машина

сменям кабелите по различен начин

опитвам да се оправя сам

но не се получава

едно момиче ме закара

от фрайбург до страсбург

седях отпред

отзад седяха двама араби

пътувахме мълчаливо

заспах няколко пъти

те не говореха немски

аз също

момичето пусна музика

за пръв път изобщо не ми се

говореше

просто се унасях и си представях

че ще катастрофираме

не ми беше трудно

хората са идиоти на пътя

арабите слязоха в офенбург

ние продължихме да преследваме

залеза, който ни убягваше

остави ме на спирката в кел

градчето точно срещу страсбург

чаках дълго автобус заедно с французи

от арабски произход или

араби от френски произход

все едно

бяха пълни кретени

не спряха да се ръгат и бутат

автобусът ме остави на спирката

влязох във входа на общежитието

имаше писмо за мен

пристигнала е книгата, която поръчах

преди две седмици

писмата на набоков

обичам да чета писма на мъртви хора

в едно от писмата си той казва

„моля погледнете какво точно ми дължите

защото литературата не е само букви

и изкуство, а и сметки”.

кога го е разбрал?

в америка, в берлин, в париж или в швейцария?

пуснах „нощ на земята”

филм на джим джармъш който все отделям

за да го гледаме с нея

но просто трябваше да пусна нещо

което да тече

измих си чепка грозде

друго нямах

беше осем и половина в неделя вечер

и ако не беше толкова студено и неприветливо

бих слязъл до центъра, за да хапна навън

не и днес

в такива моменти се гледаш в огледалото

и нищо не виждаш

животът се влачи унило като охлюв

уж всичко е наред

тялото функционира

душата скърца, че е тук

а невидима ръка навива невидимо ключе

в теб

и започва старата песен, че си

стигнал до другата страна на хълма

казваш си

може би мога да продължа сам оттук нататък

и да се справя някак

но всъщност не искам

уморен съм да гледам това бюро

тази мивка

тази хлебарка, която си мисли, че ще пресече пода

тези пердета

тази стая

сам

уморен съм да слушам момичето, което стои срещу мен

в общата стая, където отивам, за да използвам интернет

тя крещи на някакъв у жасен език

може би най-старият език на земята

и всички я слушат безмълвно

в математиката на живота

числото две е завършена система

в химията - устойчива молекула

сложен пъзел

който може да се подрежда цял живот

и да се раздели за пет минути

зависи откъде го гледаш

слагам си морфин в слушалките

за да преживея болката от гласа на глупавото черно момиче

пускам музиката до края

от белия екран

е време да се покаже

бялото момиче