метаморфоза на кризата

библиотеката
на юридическия факултет
не е свещено място
в нея борхес не би се чувствал в свои води
не би му било интересно
да рови класьори, съдебна практика или дебели трудове
върху несъществуващата конституция на европейския съюз.

залата е светла
книгите са подредени
няма лабиринти
не можеш да се изгубиш
всичко е достижимо

прекарвам в библиотеката същото време
колкото и един докторант, 
през повечето часове редактирам
парченца от една книга, която може би ще се появи някога
тя ще се казва "цугцванг"
и ще е за невъзможността да бъде разказана една простичка история
защото светът непрекъснато наднича в историята и иска да я промени

сядам на дългата маса 
и поглеждам към десетките млади хора наоколо
навели глави над дебели томове
потънали напълно в материята
в очите им - никаква искра, любопитство, другост.

карат ме да се чувствам безотговорен
става ми неудобно, че съм толкова повърхностен
нищо не ми грабва вниманието за дълго
не мога да си намеря бурмичката
на която да посветя цялото си време
интересно ми е да наблюдавам как тече времето и
как хората реагират в едни и същи ситуации

но тези сериозни студенти и докторанти
които подскачат и при най-малкия шум
които правят петнайсет минутни паузи
на всеки петнайсет минути
са способни да ми докарат комплекс за малоценност
почти съжалявам, че не мога да си придам
необходимата академична важност 

те пишат теза пет години
аз редактирам разкази
дали се дават социални помощи на
романисти в криза?
може би
зависи от кризата
ако е социална - да
ако е екзистенциална -
не.
трябва да бъде превърната в социална.

така свършва светът
не с крясък а с дипломна работа