с хора, с които не съм се виждал от около година
някой каза, че ако нямаш фейсбук, значи не съществуваш
прозвуча ми толкова страшно, колкото винаги.
въпреки че ги обичам тези хора,
ме ужасява това, което виждам, когато им надничам в главите.
мисля, че под привидната подреденост дреме голямото празно
само допреди две години те не са знаели какво е това
и животът им си е бил версия 1.0 и са се чувствали добре.
днес се навършват 25 години от едно събитие
което не присъства във фейсбук, нито във фликър
но ако не се бе случило
а то все пак се е,
аз нямаше да съм тук.
поздрав с новия албум на Nostalgia 77 - The Sleepwalking society
Nostalgia 77 - Blue Shadow
честито!
ReplyDeleteпожелавам ти вдъхновение, наред със здравето
и скорошно дипломиране/освобождаване... (това последното малко като изстрел в тъмното, защото всъщност не си спомням дали вече не се е случило)
присъединявам се. бъди!
ReplyDelete//напоследък изпитвам непреодолим импулс, да споделям на любими(те си) непознати, че значат. да ми се прости;
благодаря ви )
ReplyDeleteне съм се дипломирал, но когато това се случи, ще прилича по-скоро на освобождаване. надявам се това да се случи по-скоро.
текстовете, снимките, линковете, всичко, което слагам тук, подреждам или нахвърлям, е предимно за хора, които никога не съм виждал. хора, които обективно погледнато - изобщо не познавам. то е за тях. нещо като отворено писмо в бутилка, защото всички имат достъп до него. на тези, с които имам общи интереси и вкусове, най-вероятно ще им хареса. тези, с които се разминавам, ще кажат, че съм разглезен елитар, който пуска черно-бели снимки и неразбираеми комбинации от думи и че въобще съм изгубена душа.