На К. М.

в прозорците припламват ненаписани романи

павираните улици не водят никъде

притискаш двуредното палто

в ръкавите ръцете ти се губят

призрачно е тази нощ

през зимата каналите са книги с твърди ледени корици

движението в студа е свръхреално

дъхът остава като облак да се носи

изгубването е въпрос на време

обратното е неизбежно вярно. 

започва от madeleine

или закуска в pain quotidiеn 

с пучини точно в осем

професорът отваря вратата

студът остава вън със смачкан нос

пристигат кроасани и английски чай

или аз съм отвън? Вървя след него

а той върви и сее облаци от дъх

говори за пучини каналето гуарди глюк

нелсон фрейр & марта аргерих

започвам да се усъмнявам

съмва се

съвсем го няма

от него са останали

трохи

облаци

и малко лед