Преди малко "се отъждествих" с Шатобриан, който тичал да запише фразата си (отъждествявам, а не сравнявам). Позволявам си да продължа тази "самонадеяност", споделяйки моите собствени чувства на "писател" (субект, който се кани да стане писател): животът ми по някакъв начин е отдаден на Писането, непрекъснато се тревожа дали ще имам време и сили за него; тревожа се = желая и се чувствам виновен, ако не успея. Често обаче имам следното чудовищно (шизоидно) усещане: като виждам край мен хора, често приятели (които покрай професията си имат време да пишат), да се занимават с разни неща, да почиват, накратко, да прекарват времето си и често много добре, без да пишат, без да мислят за това и без да са превърнали писането в същност на живота си, аз съм повече от учуден: аз не разбирам, не разбирам как прекарват времето си, към какво време се насочват, неразбиране, което е белег на мания; за мен обратното на писането не може да бъде проста случайност: мога да го призная само като философия (вж. по-долу за бездействието) Друга форма на това неразбиране (или на тази невинност), въпрос, който избягнах, когато говорих за диалектиката на Чета и Пиша: ако Пиша идва от Чета, ако има връзка на принуда между тях, как можеш да четеш без да бъдеш принуден да пишеш? С други думи, задавам си чудовищния въпрос: как може да има много повече читатели, отколкото писатели? Как може да си щастлив от четенето, да бъдеш голям любител на четенето и никога да не преминеш към писане? Дали това е някакво потискане? Не мога да оговоря на този въпрос: знам само, че у мен той приема известна настойчивост: всъщност постоянно се учудвам, че има читатели, тоест читатели, които не пишат. Все същият въпрос, който е същността на невъзможността за общуване (не, че "посланието" не минава), а как да разберем желанието на другия (как да се отъждествим с това желание - с това удоволствие) Тип въпрос, прикрит от либерализма (преструваш се, че разбираш желанието, което не разбираш)
Ролан Барт, Подготовката на романа
No comments:
Post a Comment