Събудих се свеж и отпочинал, въпреки студа, от отварянето на врата. Бях спал с дрехите, с които пристигнах предната вечер. Спомням си, че намерих стаята празна, въпреки предупреждението на мъжа на рецепцията, че в стаята има още един човек. Отключих бързо и влязох, но трябваше да мине малко време, докато очите ми свикнат с мрака. Намерих я празна и заспах от умора на долното легло. Реших, че който е закъснял, ще му се наложи да се качи по малката стълбичка за горното.
В стаята влезе мъж, хвърли ми един не особено одобрителен поглед и започна да се разхожда и да събира багажа си.
- Все пак се събудихте – каза той.
- Да – отвърнах, без да разбирам причината за яда в гласа му. – Случило ли се е нещо особено?
- Нищо особено, освен, че не ми позволихте да спя с проклетото ви бърборене насън.
- Говорил съм насън. Колко странно, досега никой не ми беше казвал, че го правя.
- В такъв случай с не особено голямо удоволствие ви казвам, че не млъкнахте нито за миг.
- Но какво казах, помните ли? След като не се успял да заспите, може би си спомняте нещо?
Обличайки палтото си, той ми хвърли един презрителен поглед и взе куфара си.
- Не знам. Беше нещо на немски. Не мога да кажа какво, нито думичка не знам от този език, но със сигурност беше на немски – каза той затръшвайки вратата.
Почувствах се неудобно, че съм попречил на съня му, но бях удивен от случилото се, защото не зная повече от петдесетина думи на този език и въпреки, че винаги съм се интересувал от него, така и не успях да постигна дори най-ниско ниво на водене на разговор. Възможно ли е човек да сънува, че говори език или просто човекът не е разпознал родния ми, рядък и бързо изчезващ език, който не ми се е налагало да говоря от години?
No comments:
Post a Comment