[...] Мисля, че абсурдното, трагичното се крие във факта, че ние не се познаваме ни най-малко и страхувайки се от неуспех, нека приемем, че този ужасен страх, който измъчва дните и сънищата ни е страхът от неуспеха... [...] ние решаваме да поемем точно тази пътека, да залагаме винаги на това, което ненавиждаме и презираме, за да можем все още да се гледаме в огледалото сутрин. И това е, разбира се, много по-лесен път. Съвкупността от решения, случайни или не, която наричаме живот, често бива разглеждана като отклонение от нормалното. [...] Религията ни учи, че започваме от правилния път и постепенно поради човешката природа, се отклоняваме от този път, докато се изгубим в лудост и забравим началото на пътя. Намирам това за дълбоко погрешно. Ние се появяваме объркани и нещастни и се опитваме да се върнем там, където не сме били, затова пътят е толкова дълъг и смътен. [...]
Д.Б.
No comments:
Post a Comment