днес, докато си четях, някой почука на вратата. малко преди това бях чул шепот, но реших, че само ми се е сторило. оказа се момчето, което преди време ми беше говорило за Християнството и за Истината. този път имаше и момиче, което говореше на български със сладък френски акцент. помолиха ме да си прочета един стих от Библията (която беше в кожена подвързия с цип). прочетох стиха и казах, че този път са ми избрали много подходящ. беше за дома. Те много се зарадваха и казаха, че ще дойдат пак. дадоха ми още една брошура на Свидетелите на Йехова и си тръгнаха. опитах да намеря стиха, който бях прочел, в интернет. не успях. сигурно библията им беше друга, кой знае. продължих да чета лисабонския договор, член по член, стих по стих. там никъде не се споменаваше господ или дом, а само някакъв висш представител по външната политика и сигурността. в момента това е катрин аштън. висшият представител не е бог, защото няма собствена армия. всъщност в момента всички като че ли са изоставили божествената кауза. това е тъжно. бог е самотен на върха, също като генералният секретар на оон.
музикален фон: puscifter: conditions of my parole
No comments:
Post a Comment