какво е рутина или режим? думи, които обозначават аквариум,
в който стените не са от огледала и водата не се усеща?
реалност, любимата дума, която никога не е означавала нищо,
дума, която без всички останали думи зад нея нищо не струва.
дума канибал, която е изяла собствения си смисъл. боже мой,
колко дълго можеш да живееш в скелета на динозавър?
за да издържиш могъщото течение на рутината, породено от
собствените ти страхове или нерешителност, ти трябват
свежи струи въздух, достатъчно мощни да те разбутат от
унинието и удобното плацикане в плитките води.
на 21 февруари дейвид фостър уолъс щеше да стане на 50.
спомням си, когато за пръв път чух this is water
речта му пред абсолвентите на кениън колиджпрез 2005
бях потресен. всеки път, когато я слушам, изпитвам същото
мощно разтърсване. не съм чувал някой да говори с толкова
твърдост, увереност и същевременно горчивина и нотка на примирение,
да назовава нещата така, че с десет минути да изгради етична система
без каквато и да е претенция за фалшива научност. тъкмо напротив.
извън всякаква научност.
уолъс е безкомпромисен и искрен във всяка дума, без нито за миг да изпада
в словоохотливост и да дуднене. някой би казал, че DFW е просто поредният
депресивен производител на сарказъм, гняв и ирония, който е имал късмета
да се обеси три години по-късно и да отърве света от присъствието си.
може би този някой просто никога не е отивал в дълбокото, извън натрапчивия
монолог в главата. Mind is a great servant but a terrible master. по някаква случайност
уолъс е писател. можеше да е ядрен физик, това няма голямо значение. човек
не пише и не чете книги, за да избяга от някаква несъществуваща реалност.
тъкмо напротив. на него му трябват инструменти, за да я конструира.
в зависимост от способностите и интересите, някой създават стаи, други замъци
трети затвори. и т.н. когато слушам дейвид фостър уолъс, си мисля, че ако пишещият
има някаква социална роля, тя трябва да е разрушаването на малоумни митове
и в интелектуалното закрепостяване. и това е процес, който никога не завършва.
износът на демокрация, принципи като правова държава и основни свободи никога
не могат да бъдат постигнати окончателно, ничия миротворческа мисия не може да
има по-висока цел от това да прекрати незабавно тежките форми на насилие, но нищо повече.
в крайна сметка
дфв уолъс изнася реч пред студенти
но речта е насочена по най-въпросителен
начин към самия него.
струва ли си и до кога си струва?
самоубийството за него не е проблем, а решение.
и когато казва, че хората стрелят в главата,
за да замлъкне ужасният им господар,
нека си спомним, че уолъс не си пръсва
черепа. проблемът му не е с това.
this is water (pdf)
audio:
No comments:
Post a Comment