Flâneur

добре. нека да дойде вечерта, за която си говориш
ще се плъзне в метрото, под прага на баровете
ще се промъкне в контрабас
можеш да танцуваш, ако искаш преди тайната вечеря
на която адам глътнал ябълката, открил интернет и умрял

лежах в л. градини, докато не затворят.
излязох и започнах да влизам във всяка книжарница, която ми се изпречи на пътя.
в compagnie попаднах на редки книги за борхес, които си отбелязах.
и на the emergence of  memory, интервюта със зебалд
после и те затвориха. отидох в шекспир & сварих някакъв пич, който свиреше на китара
после дойде друг и попяхме шлагери. до мен седеше момче, което беше или португалец
или грък.

гилиермо говори английски, защото превежда езра паунд и завършва литература тук
и носи тънки като паяжина очила.
говорихме си за пиер менар и преводите, за очарователните момичета

оказа се, че сме си говорили четири часа.
според гилиермо приличам на един луд затворник от шътър айлънд
или на един от watchmen благодарих му за
очарователните образи.

когато си тръгвах, не забравих да си взема 
изследване на историята на арнълд тойнби
червен дебел том на оксфорд юнивърсити прес от 1947
една от книгите, които винаги могат да ти стоят до главата
вече четири месеца чета аустерлиц и пътувам. 

преди да изляза от метрото ид а го оставя да си пътува
към бастилията, той ме потупа и каза
не те виждам така както искаш да ме убедиш
ти с това право
казах му "знам".
беше чаровно. 

понякога не знаеш на кого даваш надежда
и кой ти дава на теб.