за пръв път от месеци слънцето се протяга
до главата ми - стихотворенията на томас транстрьомер
и новата книга за wg sebald, която купих от помпиду,
в момента там има изложба за него.
закусих корнфлейкс и се облякох.
направих си сандвич и излязох.
мостът алма беше облян в светлина и пресякох като мижах с очи.
кулата светеше като излъскана.
в неделя едва се бях добрал до помпиду, дъждът се бе появил внезапно
експозицията за зебалд бе в съседство на изложбата за вентрилоквистите.
беше толкова sebaldian.
дълго се взирах в ръкописните страници на професор зебалд,
почерк, определено лишен красота.
сбит гъст вискозен като дървесен сок
поток от думи, написани на един дъх и само понякога
- оставени празни места за снимки, прихванати с кламери или
боднати с карфици.
за разлика от черно белите снимки в книгите му
тук, под стъклото, можеха да се видят оригиналите и първите страници
на "емигрантите", както и редактирани екземпляри от лекциите му за
естествената история на унищожението.
слушах един мъж да обсъжда творчеството му
в главата ми трескаво изплуваха картини
спомени, фантазии, изречения,
беше див танц на въображението
после точно преди тръгване погледнах една негова снимка
и видях същия този поглед
който познавам толкова добре
същите очи
същия цвят на лицето
дори същите мустаци
и си помислих
слава богу, че не нищо не изчезва
татко.
2.
днес
изложба на матис
отново в помпиду
матис е бил добър
можел ги е нещата с цветовете
има една картина
казва се la blouse roumaine
в началото се е казвала la blouse paysanne
никой не може да каже кога името е било променено.
No comments:
Post a Comment